Производство по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Районен съд – [населено място] срещу заповед № ЛС – 04 – 1190 / 24.08.2015 г. на министъра на правосъдието в частта й, в която са предоставени за ползване от Районна прокуратура [населено място] стаи № 37 и № 37Б от четвъртия етаж от Съдебната палата [населено място]. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.1, т.4 и т.5 АПК. Жалбоподателят посочва, че предоставянето на помещения с № 37 и № 37Б, находящи се на четвъртия етаж на Съдебната палата в [населено място] на Районна прокуратура [населено място], ползвани от построяване на сграда до настоящия момент от него, ще затрудни работата му. Твърди, че промяната на ползването на тези помещения е извършена без да е налице нужда от страна на Районна прокуратура и без да се вземе предвид различната щатна численост, натовареността на двата органа на съдебната власт и най-вече необходимостта от преустройство на съдебната палата.

Ответникът по жалбата – Висшият съдебен съвет, конституиран вместо министъра на правосъдието на основание чл. 153, ал.3 АПК вр. с §82 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (Обн. ДВ, бр. 28 / 08.04.2016 г.), чрез юрисконсулт Величков прави възражения за недопустимост, посочвайки че с оспорената заповед не се засягат права и не възникват задължения за жалбоподателя, нито непосредствено се засягат негови законни интереси, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Смята, че процесната заповед има организационно и вътрешноведомствено значение, поради което не подлежи на съдебен контрол. Недопустимост на оспорването обосновава и твърдейки, че като основание за обжалването се сочат само реализираните от органа негови дискреционни правомощия, които са изключени от съдебния контрол. При условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на оспорването.

Заинтересованата страна – Прокуратурата на Р. Б, чрез юрисконсулт...