Касационното производство е образувано по повод подадена касационна жалба срещу въззивно решение, с което съдът е квалифицирал предявеният от ищците, физически лица, срещу касатора [фирма] иск за връщане на полученото от него арендно плащане, като такъв с правно основание чл.93 ЗС. В касационата жалба се навеждат доводи за дадена от съда неправилна квалификация на спорното право. За произнасянето по основанието на предявения иск са от значение действителните права на собственост на страните върху земеделските земи, добивът от които като арендни плащания се претендира от ищците, физически лица, в качеството им на съсобственици с праводателите на ответното дружество, също физически лица. Добивът от вещта, какъвто представлява арендното плащане, принадлежи на собствениците й/чл.93 ЗС/.Установяването на правата на собственост на страните по делото не представлява търговски спор по смисъла на чл.365 ГПК, тъй като не попада под нито една от хипотезите на тази правна норма. За установяването им в конкретния случай е от значение и извършената между съсобствениците делба, както и приложението на нормата на чл.76 ЗН за действителността на прехвърлителната сделка, извършена между част от съсобствениците на арендованите земи и ответното дружество-касатор. С оглед спецификата на поставените правни въпроси и за да се избегне формирането на противоречива съдебна практика по дело, което не е търговско по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ДВ бр.100/2010 год./, производството по него пред Търговска колегия ще следва да бъде прекратено.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т. д.№207/2012 год. на ВКС, І Т.О.

ДЕЛОТО да се изпрати на Гражданска колегия-за разпореждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: