Приложима уредба

Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:

1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ѝ, последиците от прекратяването ѝ, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ѝ към нововъзникнали обстоятелства;

2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор;

3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;

4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;

5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

Приложения към исковата молба

Чл. 366. Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер.

Отговор на исковата молба

Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава отговора.

(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

Приложения към отговора на исковата молба

Чл. 368. Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.

Възражение за разглеждане по общия ред

Чл. 369. (1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.

(2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, може да се подаде частна жалба.

Последици от неподаването на отговор

Чл. 370. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Възражение за прихващане след срока за отговор

Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

Допълнителна искова молба

Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.

(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

Допълнителен отговор

Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.

(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

Подготовка на делото в закрито заседание

Чл. 374. (1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

(2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Медиация в производство по търговски спорове

Чл. 374а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) В производството по търговски спорове се прилагат съответно чл. 140а и 140б.

Разглеждане на делото в открито заседание

Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.

(2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.

Разглеждане на делото в закрито заседание

Чл. 376. (1) Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики.

(2) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.

(3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.

Приложимост на общите правила

Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.

Приложимост на правилата пред въззивния съд

Чл. 378. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.