ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3216

[населено място], 12.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№2166/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

С определение №241/10.07.2025г. по ч. т.д.№353/25г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение №97/01.04.2025г. по т. д.№32/25г. на Окръжен съд Хасково, с което производството по делото е прекратено по описа на съда и делото изпратено по подсъдност на Районен съд Свиленград.

Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от ищците по делото Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С., в която се навеждат оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Частните касатори считат, че неправилно съставът на апелативния съд е приложил общото правило на чл. 104 т. 4 ГПК, несъобразявайки се със специалната норма на чл. 365 т. 3 ГПК. Наред с това считат, че цената на иска, определяща родовата му подсъдност, следва да бъде определена според пълния му размер, който е 210 000 лв. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на Хасковски окръжен съд като родово компетентен.

В представеното писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК частните касатори твърдят, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по обуславящ начин по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1. Кой съд следва да разглежда споровете с правно основание чл. 365 т. 3 ГПК?; 2. Налице ли е хипотезата на приложение на специална пред обща норма на чл. 365 т. 3 ГПСК спрямо чл. 103 вр. чл. 104 ГПК?; 3. Законосъобразно ли е разглеждането на искове по чл. 365 т. 3 ГПК от районните съдилища при наличие на изрично законово изискване окръжният съд да разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в Търговския регистър?; 4. При предявени частични искове при обща цена на иска над 25 000 лв. следва ли да се определя подсъдността на исковете спрямо предявената частична претенция спрямо правилата на чл. 103 и чл. 104 ГПК?

В изложението се поддържа наличието на предпоставки за приложимост и на самостоятелното основание за допускане по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на определението на въззивния съд, обосновавана с довод за „особена тежест“ на пороците на обжалваното определение.

Ответникът по частната касационна жалба „А. – братя С. и с-ие“ООД не е взел становище по нея.

Частната касационна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, чиито решения не подлежат на касационен контрол, а според чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, какъвто е характерът и на настоящото дело, с оглед основанието на претендираните вземания по чл. 125 ал. 3 ТЗ, качеството на ответника по спора - търговец и предвид изричната разпоредба на чл. 365 т. 3 ГПК.

В настоящия случай са предявени три субективно съединени частични осъдителни иска по чл. 125 ал. 3 ТЗ, всеки от които с цена 7000 лв., т. е. под установения в закона праг за достъп до касационен контрол. Ето защо, подадената от Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С. съвместна частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№6679/11.08.2025г. , подадена от Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С. срещу определение №241/10.07.2025г. по ч. т.д.№353/25г. Пловдивски апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: