5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606

гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 949 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Т. Ф. – лично и като управител на “ИНТЕРСПЕД 13” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 8/09.01.2026 г. по в. т.д. № 712/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 13-ти състав, с което е потвърдено решение № 92/16.01.2024 г. по т. д. № 322/2023 г. на СГС, VI-13 състав, в частта за признаване за установено съществуването на вземането на “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК[ЕИК], по отношение на Я. Ф. по запис на заповед от 18.01.2021 г. в размер на 28 228,01 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2022 г., при условията на солидарност с “ИНТЕРСПЕД 13” ЕООД.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивния акт – основания по чл. 281, т. 2 и съответно т. 3 ГПК. Решението се оспорва като недопустимо с доводи, че с допълнителната искова молба ищецът е изменил едновременно основанието и на петитума на иска, с което фактически е предявил нов иск в разрез с процесуалните правила. В тази насока в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Съдебният акт се атакува като неправилен с оплаквания за допуснати от апелативния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане в пълнота на събрания доказателствен материал по делото и изграждане на правните изводи въз основа на факти, които не са доказани, довели до необоснованото заключение за наличие на валидно казуално правоотношение, чието изпълнение се обезпечава с процесния запис на заповед. Излагат се твърдения, че ищецът не е представил писмени доказателства за отпускането и усвояването на заемната сума. Поддържат се възраженията за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, неспазване на правилата на чл. 11, т. 9 и т. 10 и т. 11 вр. с чл. 22 ЗПК, както и на чл. 34, ал. 1 ЗПК, както и за погасяване на кредитното задължение по давност. При тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, без да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.

От ответника по касация “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД е подаден писмен отговор, в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол и на подадената жалба. Претендират се разноските по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба на “ИНТЕРСПЕД 13” ЕООД е недопустима. С разпореждане № 6150/04.08.2025 г. по т. д. № 322/2023 г. на СГС е върната подадената от този солидарен длъжник въззивна жалба и по отношение на него първоинстанционното решение е влязло в сила на 03.09.2025 г. Поради това и доколкото дружеството не е било страна във въззивното производство, касационната му жалба се явява лишена от предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата на Я. Т. Ф. е допустима – депозирана е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря от формална страна на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен от “ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД против “ИНТЕРСПЕД 13” ЕООД и Я. Ф., след указания на районния съд с оглед постъпилите в срок възражения на ответниците срещу издадената по ч. гр. д. № 43780/2022 г. на Софийски районен съд заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед от 18.01.2021 г., издаден от първия ответник и авалиран от ответницата.

В обжалваното решение въззивният съд, сезиран с жалба на ответницата Я. Ф. е приел за неоснователно оплакването й за недопустимост на първоинстанционното решение поради направено с допълнителната искова молба едновременно изменение на основанието и на петитума на иска, като бил предявен нов иск в противоречие на чл. 372, ал. 2 от ГПК. Разяснил е, че с допълнителната искова молба ищецът е представил доказателства за съществуване на каузалното правоотношение, вземането по което е обезпечено с процесния запис на заповед, съгласно задължителното за съдилищата разрешение в т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът не е изменил нито основанието, нито петитума на установителния иск за съществуване вземането по запис на заповед от 18.01.2021 г.

Съставът на САС е отбелязал, че при разглеждане на положителен установителен иск по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответниците - възраженията, които го погасяват, изключват или унищожават. Вземането на ищеца е основано на записа на заповед от 18.01.2021г., с падеж на 18.02.2022 г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнени. Страните по делото не спорят, че Я. Т. Ф. е подписала ценната книга в качеството си на управител за дружеството издател “ИНТЕРСПЕД 13” ЕООД и в лично качество като авалист. Уговореният в записа падеж е на точно определен ден – 18.02.2022 г., поради което не е необходимо предявяването му на авалиста по арг. чл. 485, ал. 1 ТЗ.

По отношение отговорността на менителничния поръчител въззивният състав е съобразил, че авалът като специфично обезпечение е абстрактен, формален, реален и едностранен договор, по силата на който едно лице (авалист) поема задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице (хонорат). При тези общи бележки е намерил, че направените от физическото лице авалист възражения, произтичащи от каузалните отношения между ищеца и дружеството издател, са недопустими поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста. Той не може да противопоставя на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя (хонората), както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възраженията относно формата, каквито няма заявени по делото), така и относителните възражения, произтичащи от каузалното правоотношение (по което не е страна). Пояснил е, че единствено когато приносителят е недобросъвестен или злоупотребява с права, законодателят е предвидил възможност за авалиста да противопостави относителни възражения на издателя, дори и да не е страна по каузалното правоотношение (арг. чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ), в каквато насока не са релевирани възражения от ответницата.

По тези мотиви е приел, че предявеният иск за установяване съществуването на вземане на ищцовото дружество по отношение на ответницата е доказан по основание и размер и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация по жалбата на Я. Ф..

Касаторът претендира допускане на касационна проверка на директното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на въззивното решение. В случая не се твърдят и не се констатират служебно от настоящия състав пороци, водещи до тази тежка последица - липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), произнасяне по непредявен иск или извън предмета на сезиране с въззивната жалба (“свръх петитум”), др.

Твърденията на касатора са за извършено в нарушение на императивното правило на чл. 214 ГПК едновременно изменение на основанието и петитума на иска, довело до предявяването на нов по съществото си иск в хода на процеса, което е недопустимо. Същите не могат да бъдат споделени. Съгласно разясненията в т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, при въведени твърдения или възражения за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията срещу него биха имали за последица погасяване вземането по ценната книга. Даденото разрешение е съобразено в случая - предвид въведените от ответниците с отговора на исковата молба възражения, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за кредит, за ищеца е възникнало задължението да установи казуалното правоотношение. По този начин се е стигнало до разширяване предмета на доказване, а не до изменение на иска. Това изключва извод за обосноваване на директната предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за достъп до касационен контрол.

Допускането на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК се осъществява при аргументиране от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция, значим е за изхода на спора и покрива някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулирано правно питане. Твърденията му, че е налице противоречие на даденото от въззивния състав разрешение с практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сами по себе си не могат да обосноват касационна проверка на атакувания съдебен акт, тъй като те не са обвързани с контекста на релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Както е разяснено в т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може да изведе такъв въпрос от изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение, след като не е поставен от страната. Противното би довело до нарушаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6 ГПК. При това положение неудовлетворен остава общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на факултативна касационна проверка, което прави безпредметно обсъждането на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По тези съображения следва да бъде отказан достъп до касационен контрол срещу решението на Апелативен съд – София по жалбата на Я. Т. Ф..

При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация. Въпреки направеното в отговора на жалбата искане в този смисъл, страната не представя доказателства за извършването на разходи пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от “ИНТЕРСПЕД 13” ЕООД касационна жалба срещу решение № 8/09.01.2026 г. по в. т.д. № 712/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 13-ти състав.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 8/09.01.2026 г. по в. т.д. № 712/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 13-ти състав, по касационната жалба на Я. Т. Ф..

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на дружеството касатор, а в останалата част същото не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.