Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 530 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано на основание определение на Кюстендилския ОС от 29.VІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 509/2012 г., с което на ВКС е било изпратено гр. дело № 1660/2012 г. по описа на РС-гр. Дупница: „за определяне на друг равен по степен съд в

съседен

съдебен район”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира следното:

Първоинстанционното пр-во по гр. дело № 1660/2012 г. по описа на РС-гр. Дупница е било образувано по положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен от цедента [фирма] – С. срещу Г. Д. М.-Д. от [населено място]. Последователно съдиите от РС-Кюстендил, както и тези от РС-гр. Дупница, са се отвели от разглеждането на спора, а съдебният район на Кюстендилския окръжен съд се изчерпва само с тези две районни съдилища. Съгласно чл. 23, ал. 3 ГПК, ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. В настоящата хипотеза логическото тълкуване на цитираната разпоредба налага извод, че компетентен да се произнесе кой равен по степен съд „от съседен съдебен район” следва да се произнесе по съществото на спора, въведен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, е горестоящият над Кюстендилския ОС – Софийски апелативен съд.

Съображенията за това разбиране са следните:

Съгласно чл. 123 ГПК...