Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Ж.-Р., чрез адв.. М, против решение № 5273 от 12.05.2015 г. постановено по адм. дело № 10088/2014 г. по описа на II отделение при Върховния административен съд с което е отхвърлена жалбата й с искане за отмяна на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обнародвана в ДВ бр. 60 от 22.07.2014 г., в частта й относно наличието на съюза „и”. В жалбата се обосновава наличието на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на съдебни и деловодни разноски.

Подадена е и частна жалба от адв.. М, в качеството му на пълномощник на И. П. Ж.-Р., срещу определение № 8103 от 02.07. 2015 г., постановено по адм. дело № 10088/2014 г. по описа на II отделение при Върховния административен съд, по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК вр. 144 АПК, с което е допълнено решение № 5273 от 12.05.2015 г. постановено по същото дело, в частта за разноските, и И. П. Ж.-Р. е осъдена да заплати на министъра на вътрешните работи разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона и иска съдебния акт да бъде отменен.

Ответникът по касационната и частната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк.. П, оспорва тяхната основателност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,...