Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Р., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт М. С. С - Г., против решение № 1241 от 18.06.2015 г., постановено по адм. дело № 130/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Ответната страна В. Т. С. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РД 01/0071 от 27.11.2014 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” Р., потвърдена с решение № 301 от 18.12.2014 г. на директора на РДСП П.. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно.

Видно от данните по делото с молба вх. № БП от 14.08.2013 г. В. Т. С. е поискала отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/2008 г. Със заповед № БП-37 от 03.09.2013 г. на директора на ДСП Р. й е отпусната исканата целева помощ за отопление.

С обжалваната заповед № РД 01/0071 от 27.11.2014 г. на директора на ДСП Р., В. С. е лишена от социални помощи, считано от 01.11.2014 г. до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по – дълъг от две години. Административният орган се е мотивирал, че след извършена проверка е било установено, че В. С. е...