Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ против решение №2848/23.04.2015 г., постановено по адм. дело №2906/2015 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена негова заповед рег. №П-13-1092/16.02.2015 година.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.
Ответната страна - А. Ф. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв.. С оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е била заповед рег. №П-13-1092/16.02.2015 година на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" с която на А. Ф. Г., изпълняващ длъжността "старши агент"- главен експерт " в сектор "П-42" на отдел "П-4" към специализирана дирекция "П" при ДАНС е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на служебните задължения, изразяващо се в това, че служителят на 19.10.2014 г. около 20.00 часа е установил липсата на портфейла си, в който се намирали служебната му карта и безконтактната му карта за достъп до сградата на ДАНС. На 20.10.2014 година служителят е подал заявление за изгубени документи, а на 22.10.2014 година портфейла с документите му е бил бил върнат от управителя на магазин "Ф.". Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на заповед №ЧР-з-93/12.02.2010 г. на председателя на ДАНС и чл. 88, ал. 2, т.1 от ЗДАНС, в хипотезата - неизпълнение на заповед на председателя на ДАНС, във връзка с чл.110в, ал.1, т.8 от Правилник за прилагане на ЗДАНС, за което на Г. се наложено дисциплинарно наказание "порицание".
АССГ е приел за установени посочените в заповедта фактически обстоятелства, но е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради допуснато нарушение на чл.93, ал.1 от ЗДАНС, тъй като дициплинарнонаказващият орган не е взел писмени обяснения от държавния служител, както и поради нарушение на чл.110в, ал.1, т.8 от ППЗДАНС - в заповедта не е посочено точно коя от двете хипотези на нарушаване на правилата за съхраняване на служебните документи е била налице - опазване или използване. Поради това АССГ е отменил оспорената пред него заповед.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно.
Необосновани са правните изводи на първоинстанционния съд за неспазване разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДАНС, съгласно която преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая. Когато това задължение не е изпълнено от дисциплинарнонаказващият орган, като същият не е изслушал държавния служител или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченият към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения или не е бил изслушан по негова вина - ал. 2 от ЗДАНС. Видно от приложената към административната преписка докладна записка от 23.10.2014 година и допълнителни обяснения от 09.01.2015 година, подписани лично от Г. и приети от административния орган, същият е изложил подробно фактите относно кражбата на служебната му карта, начина на съхраняването й, както и обстоятелствата, при които е открил нейната липса. Така дадените възражения имат характер на писмени обяснения, като същите за взети предвид от наказващия орган и от друга страна от съдържанието им е видно, че държавният служител е имал точна представа относно извършеното от него нарушение. Субективната му преценка дали това е нарушение или независещо от него събитие е ирелевантно относно квалификацията на нарушението на служебната дисциплина.
Не е налице и приетото от АССГ нарушаване на изискванията на чл. чл.110в, ал.1, т.8 от Правилник за прилагане на ЗДАНС,/ нова, обн. ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.,), която норма предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за нарушаване на правилата за съхраняване, опазване или използване на служебни: карти (в т. ч. безконтактни карти за пропускане в сградите на агенцията), пропуски, знаци, имущество, картотеки или документи. В доказателствата към административната преписка се съдържат всички относими факти и обстоятелства относно извършеното дисциплинарно нарушение от държавния служител : извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Доказателствата по делото сочат, че всички посочени изисквания са изпълнени от дисциплинарнонаказващия орган. Безспорно е било установено по делото, като фактите не се оспорват и от самия държавен служител, че Г. не е изпълнил задълженията си по опазване, на служебните си документи, открил е липсата след като е посетил столичен хипермаркет и е проявил небрежност при съхраняването им. По този начин опазването на служебната карта и безконтактната карта са в противоречие с правилата, визирани в разпоредените му в цитираната по-горе правна норма от ППЗДАНС и в нарушение на заповед №ЧР-з-93/12.02.2010 г. на председателя на ДАНС.
Следователно, неправилен е изводът на съда, че така описаното деяние не е достатъчно да обоснове извод за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване или използване на служебни: карти (в т. ч. безконтактни карти за пропускане в сградите на агенцията), пропуски, знаци, имущество, картотеки или документи, представляващо нарушение на служебната дисциплина, за което законът предвижда налагането на наказание „порицание”.
С оглед на гореизложеното, изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона е неправилен. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, като постановена при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон.
Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав следва да постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на А. Ф. Г. срещу заповед рег. №П-13-1092/16.02.2015 година на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца.
Разноски от касационния жалбоподател не са претендирани и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2848/23.04.2015 г., постановено по адм. дело №2906/2015 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ф. Г. срещу заповед рег. №П-13-1092/16.02.2015 година на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.