Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионален отдел за национален строителен контрол /РО НСК/ при РДНСК-С. район-В., против решение № 308/15.02.2016г., постановено по адм. дело № 2810/2015г. по описа на Административен съд – Варна, което се счита неправилно и незаконосъобразно, настоява се за отмяната му.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от юрк.. И, който поддържа жалбата по съображенията, подробно изложени в нея. Не са претендирани разноски.

Ответникът – А. А. Е., редовно и своевременно призована, не се явява и представлява. От адв.. П – АК-В. е депозиран формално изготвен отговор по жалбата, с твърдение - без мотиви, за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустма. Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното решение, по жалба на Е., 32-ри състав на АС-Варна е отменил като незаконосъобразна издадената по реда на чл. 156 ЗУТ заповед № ДК-11-В-10/18.06.2015г. на и. д. Началника на РО „НСК“ при РДНСК-С. район-В., /компетентен съгласно заповед от 10.03.2015 год. на Началника на ДНСК-С./, с която е отменено Разрешение за строеж /РСтр./ № 83/29.05.2015г., издадено от Главния архитект на община-А., за обект „Селскостопанска постройка за селскостопанска продукция и инвентар и помещение за обитаване“, със ЗП 196.95 кв. м. и РЗП 282.11 кв. м. в ПИ 045092, в землището на [населено място], общ. А., присъдени са и разноски в полза на жалбоподателката. Прието е, че Разрешението за строеж е издадено при съобразяване с изискванията на чл. 148, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, т.1 и т. 2 и ал. 2 ЗУТ и Наредба № 19/25.10.2012г. за строителство в...