Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" против решение №484/29.01.2015 година, постановено по адм. дело №9551/2014 година на Административен съд София - град /АССГ/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. И. се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът - С. Д. С. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АССГ е отменил изричен отказ обективиран в писмо рег. №КА-1423/02.09.2014 година на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" за достъп до обществена информация по заявление вх. № РД - 5813/22.08.2014 година, подадено от С. Д. С. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно чл.41, ал.1 от ЗДОИ.
Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № РД - 5813/22.08.2014 година С. Д. С. е поискал от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да му бъде предоставен достъп до обществена информация относно следното: 1. Има ли изготвени документи в Държавна агенция "Национална сигурност" във връзка със Стратегията, приета през 2011 г. от Народното събрание, в раздел "Политики за финансова и политическа сигурност" и в записаните от т. 72 до т.78 включително аспекти за изпълнение на Стратегията; 2. Изготвени ли са анализи или други документи, от които да е било известно какво е състоянието в банковата система, които са възложени от ръководството на Агенцията по собствена инициатива на база вътрешен анализ на различните отдели в Агенцията; 3. Има ли депозирани сигнали от външни на Агенцията източници по явен път или като класифицирана информация от държавни или други институции, както и от банки; 4. Извършва ли се в момента анализ на риска и какво е отношението към хипотезата, че задълбочаването на кризата с К. води до обезценяване на активите и на други банки, както и на всички граждани, имащи активи в РБ /подобно на кризата през 1997 г., когато банковата криза доведе до девалвация не само на финансовите активи, а и на всички имуществени активи на гражданите без изключение; 5. Направен ли е анализ, каква е причината за успешното стабилизиране на П. и другите банки и невъзможността същата процедура да се проведе и за К.. Каква е причината за невъзможността да се намери решение, което да стабилизира освен финансовата и икономическата сфера, в която участници са всички български граждани; 6. В подкрепа на хипотезата на т. 4 и т. 5 и с оглед липсата на експертна оценка от страна на компетентен орган ще си позволим да ангажираме експертизата на г-н И. К. - ръководител на Лаборатория за изследване на рискове към Н. Б университет, публикувано в публичното пространство чрез електронното издание "К. Z". С решение рег. №КА-1423/02.09.2014 година на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", е отказан достъп до исканата информация с мотиви, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, както и че същата предполага изготвянето на документ.
В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл.38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Според АССГ липсват мотиви в постановения отказ досежно фактическите и правни основания, като единствено са изложени мотиви, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ - не е свързана с обществения живот в Р. Б и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти.
По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира следнато:
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл.3, ал.1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл.28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" е длъжен да предостави съхраняваната обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Правилно е преценено, че исканата информация в заявлението на молителя, касаеща информация, във връзка с дейността на Държавна агенция "Национална сигурност" свързана с извършени действия от същата до момента, съобразно правомощията й, в изпълнение на приетата от НС стратегия, извършен ли е анализ на банковата система и нейното състояние, включително и за стабилизирането й по отношение на П. и други банки, след кризата с К., както й дали са депозирани сигнали, представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация е свързана с дейността на задължения субект - председателят на Държавна агенция "Национална сигурност".
Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на касатора, че по същество искането е за изготвяне на писмен отговор по поставени от заявителя въпроси, като същият цели да получи оценка и становище относно интересуващи го обстоятелства, а не достъп до обществена информация. Предмет на искането са сведения и данни относно дейността на задължения субект, като поставените въпроси не съдържат становище и мнение на сезирания орган във връзка с конкретни обстоятелства, а информация, свързана с дейността на задължения субект, даваща възможност на гражданите да си съставят мнение относно неговата дейност.
Оспореното решение обаче е неправилно в частта, в която е задължен административния орган да предостави в 14-дневен срок поисканата информация. В тази част решението следва да бъде върнато на задължения субект с указания да се произнесе мотивирано по всяка от поисканата в т.1 - 6 обществена информация, като изложи мотиви дали не са налице основания за отказ, посочени в чл. 37 от ЗДОИ: а именно, представлява ли исканата информация класифицирана информация, или друга защитена тайна, налице ли е надделяващ обществен интерес и други законови основания.
В частта, в която отказът да бъде предоставена обществена информация е отменен, решението следва да бъде оставено в сила като правилно.
Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат от настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №484/29.01.2015 година, постановено по адм. дело №9551/2014 година на Административен съд София - град, в ЧАСТТА, в която е отменен отказ, обективиран в писмо с рег. №КА-1423/02.09.2014 година на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
ОТМЕНЯ решение №484/29.01.2015 година, постановено по адм. дело №9551/2014 година на Административен съд София - град, в ЧАСТТА, с която е задължен председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в 14-дневен срок да предостави поисканата обществена информация и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА преписката напредседателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да се произнесе с мотивирано решение по заявление вх. № РД - 5813/22.08.2014 година, подадено от С. Д. С. за предоставяне на обществена информация. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.