Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационни жалби, подадени от В. Й. М., чрез пълномощниците му адв.. А и адв.. М и Държавна агенция „Национална сигурност”, [населено място], чрез процесуалeн представител, срещу Решение № 44/19.02.2015 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на Административен съд Перник и частна жалба от В. М. против определение №57 от 22.04.2015 г., постановено по същото дело.
В. М. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него субективно и обективно съединени искове за причинени неимуществени вреди до претендирания размер от 30 000 лв., както и в частта на решението, с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - П.. От касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции в претендирания размер.
Държавна агенция „Национална сигурност” /ДА „НС”/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на В. М. сума в размер на 5000 лева, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2010 г. като необосновано, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция и в този размер.
Частната жалба от В. М. е против определение №57 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на Административен съд Перник, с което, в производство по чл.248 от ГПК (Г. П. К.) /ГПК/ е осъден да заплати на ДА „НС” сума в размер на 1280 лева, съставляваща разноски по делото. Изложени са съображения за противоречието му със закона и се иска отмяната му като неправилно.
О. Мо на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение.
Ответника ОД на МВР – П., редовно призован не се представлява по делото и не взема становище по касационните жалби.
О. Г дирекция „Борба с организираната престъпност” в Министерство на вътрешните работи, конституирана в хода на касационното производство, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание взема становище, че не следва да е страна в съдебното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение и за основателност на частната жалба на В. М..
Касационните жалби и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд Перник е образувано по искова молба на В. М. срещу Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която на основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ претендира обезщетяване на причинени му неимуществени вреди със сума в размер на 30 000 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на МВР при извършено претърсване и изземване на веществени доказателства в дома му. В съдебно заседание е направено уточняване при посочване, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в силно притеснение, срам, унижение, неприятни психически и душевни изживявания, безсъние, високо кръвно налягане, засягане на доброто му име в обществото, накърняване на репутацията му. Исковата молба се основава на твърдяното, че на 09.09.2010 г. сутринта, служители на МВР с автомати и качулки са нахлули в дома на ищеца, поставили са му белезници и са го извели на улицата, пред дома му, без дрехи, където са го държали повече от половин час с ръце на гърба, обърнат с лице към оградата. По същото време въоръжените служители на ответника са събудили спящите му деца и съпруга, накарали са ги да застанат в хола на къщата и са извършили претърсване на дома. Снимков и филмов материал от случая е тиражиран от пресата и телевизията дълго време след това. Изведено е в исковата молба, че в нарушение на разпоредбите на чл.162 и чл. 163, ал.2 от НПК, служителите на МВР, проявявайки необяснима агресия, са извършили претърсване на домът му. Едва в последствие му било показано определение на Софийски градски съд, с което се разрешава извършването на процесуално-следствени действия - претърсване на жилището, обитавано и от брат му, срещу когото е имало образувано досъдебно производство. В хода на производството е извършено уточнение, че са предявени обективно съединени искове в общ размер от 30 000 лева: за причинени неимуществени вреди: от извършените спрямо него незаконосъобразни действия в хода на осъщественото претърсване претендира сума в размер на 15 000 лева; за претърпени негативни последици, следствие от извършеното излъчване на заснет репортаж от пресцентъра на ответника сума в размер на 5 000 лева; за изпитан страх от относно съдбата на неговите деца и близки, с оглед поведението на служителите на ответника сума в размер на 10 000 лева. Претендира се и лихва, считано от 09.09.2010 г. до окончателното заплащане на главницата по предявените искове.
С решение № 106/17.09.2012 г., постановено по адм. дело № 146/2012 г. по описа на Административния съд П. предявените искове са отхвърлени, като неоснователни. С решение №1841/10.02.2014 г. по адм. д.№ 13445/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решението на Административен съд Перник, постановено по адм. д.№146/2012 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за установяване и обсъждане на относимите факти.
При новото разглеждане на делото, по искане на пълномощника на ищеца в съдебно заседание на 13.04.2014 г., като ответници са конституирани ОД на МВР П. и ДА „НС” С.. В хода на съдебното производство от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, съобразно указанията в отменителното решение на ВАС, като са събрани посочените такива. Въз основа на приетата за установена фактическата обстановка по делото, съдът е направил своите правни изводи.
С обжалваното решение административният съд е: уважил частично, като основателен и доказан предявеният от М. против ДА „НС” иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/, във вр. с чл.203, ал.1 от АПК за сумата от 5000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в притеснение, срам и унижение, ведно с лихва върху сумата, считано от 09.09.2010 г. и е отхвърлил иска до претендирания размер от 15 000 лева, както и останалите обективно съединени искове до претендирания общ размер от 30000 лева спрямо този ответник; отхвърлен е изцяло предявеният иск за причинени неимуществени вреди, при условията на солидарност, с неустановен размер срещу МВР, като неоснователен и недоказан; оставен е без разглеждане, като процесуално недопустим предявеният иск срещу ОД на МВР П. и е прекратено производството по делото в тази му част; присъдени са разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че при недоказване на твърдяната от ищеца солидарна отговорност, следва отговорността на ответниците да се определи разделно, съгласно указанията дадени с отменителното решение на ВАС. В тази връзка: по отношение на ОД на МВР П. първоинстанционният съд е приел, че не се установяват по делото незаконосъобразни действия от страна на този ответник, в изпълнение на административните му функции и „тъй като ищецът не може да посочи правно основание, на което да се ангажира отговорността” е прекратил производството по делото спрямо този ответник; по отношение на ответника МВР е приета недоказаност на предявения иск, за сума в размер на 15 000 лева, тъй като не се установява участие на негови служители в проведената специализирана полицейска акция, на извършените при която действия се основават причинени вреди; по отношение на ДА „НС” е приета частична основателност на предявеният иск за причинени на ищеца от незаконосъобразни действия на служители на ГД „БОП” неимуществени вреди при проведената на 09.09.2010 г. акция, подлежащи на обезщетяване със сума в размер на 5 000 лева при приложението на чл.52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/, като в останалата му част до претендираната сума от 15 000 лева предявеният иск е приет за неоснователен.
Предявеният обективно и субективно съединен иск за сумата от 5 000 лева, претендирани неимуществени вреди, като негативни последици от извършеното излъчване на заснет репортаж на извършените действия от служители на ГД „БОП” е приет от съда за неоснователен. Прието е в обжалваното решение, че нито ДА „НС”, като правоприемник на ГД „БОП”, нито МВР носят отговорност за излъчването на заснетия материал, при липса и на разпореждане на административен орган, от което то да произтича.
Предявеният обективно и субективно съединен иск за присъждане на сума в размер на 10 000 лева, претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от изпитан от ищеца страх относно съдбата на децата му е приет за неоснователен и недоказан, тъй като ищеца не е техен процесуален субституент, не са ангажирани и доказателства за установяване на твърдяните вреди.
При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК съдът приема следното:
Обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която първоинстанционният съд е осъдил ДА „НС” да заплати на В. М. сума в размер от 5000 лева, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 от АПК, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в притеснение, срам и унижение, ведно с лихва върху сумата, считано от 09.09.2010 г. и е отхвърлил иска до претендирания размер от 15 000 лева, както и исковете за сумите до претендирания общ размер от 30000 лева спрямо този ответник. ДА „НС” е конституирана като ответник при ненадлежно предявен иск, на практика без да е предявен такъв, по устно искане на пълномощник на ищеца в проведено на 25.09.2014 г. съдебно заседание и то при новото разглеждане на делото. По правило изменение на иска, каквото е и заменяне на страна в производството, следва да се предприеме до приключване на устните състезания пред първата инстанция и то при първото разглеждане на делото, а не при връщането му за ново разглеждане, с оглед задължението производството да се развие в рамките, определени от отменителното решение, установяващо първото незаконосъобразно процесуално действие, съгласно чл.226, ал.1 от АПК, при събиране само на допустими от чл.226, ал.2 от АПК доказателства. Субективно съединяване на искове е възможно с предявяване на исковата молба, каквото в случая не е налице, а изменение на иска спрямо страните е възможно единствено при приложението на чл.228 от ГПК, разпоредбите на който обаче не извеждат възможност за последващо субективно съединяване на искове, а визират замяна на страна. В случая не са предявени искове спрямо конституираните ответници при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, нито с исковата молба, нито при приложението на чл.228 от ГПК. Изложеното налага обезсилване на решението в тази му част, прекратяване на делото съгласно чл.221, ал.3, предл.1 от АПК и произнасяне по надлежно предявените искове против МВР.
По изложените съображения следва да бъде оставено в сила обжалваното решение, в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по делото против ОД на МВР П.. В тази му част решението се явява правилно като краен резултат, независимо че първоинстанционният съд неправилно е приел недопустимост на предявените искове спрямо този ответник излагайки съображения, които са относими към основателността, а не допустимостта на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда.