Производството е по реда на чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 739 / 14.12.2015 г., постановено по адм. д. № 219/ 2015 г. Административен съд [населено място] е отменил решение № РД-Е-112-15/ 30.01.2015 г. на управителя на НЗОК, с което на Й. А. М. от [населено място] е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата -членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S 2/. Върнал е преписката на управителя на НЗОК - С. за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаване на административна преписка, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Осъдил е Националната здравноосигурителна каса С. да заплати на Й. А. М. направените по делото разноски в размер на 1210 лв.

Срещу това решение чрез юрисконсулт Дишкова е подадена касационна жалба от управителя на НЗОК с оплакване, че са налице касационни основания по чл.209, т.3 АПК - решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилните изводи на съда се дължали на извадки от заключението на вещото лице относно спорния въпрос може ли в България да се приложи ефективен метод за лечение на заболяването на пациента. Вещото лице, както в представеното по делото заключението, така и в съдебно заседание е заявило, че медицинската дейност и интервенции, които са извършени в Германия, може да се извършат и в България. Резекция на долната челюст може да бъде осъществена във всички клиники по лицево-челюстна хирургия /ЛЧХ/, които имат ІІІ-то ниво на компетентност - С., П., В.. Освен това, положителен е и отговорът дали медицинските дейности и лечение, които са проведени в Германия са сред медицинските дейности, заплащани по клинични пътеки от бюджета на НЗОК на Р.България. На пациента е била извършена оперативна интервенция с пластика и в България. Становището на експерта е, че тези интервенции, извършени в Германия, могат да се извършат и в България, но към такива пациенти се подхожда пестеливо в интервенцията, алгоритъмът на лечението е основно симптоматично, щадящо хирургично и медикаментозно. Счита оспореният административен акт за законосъобразен, след като медицинските дейности се заплащат по клинични пътеки от бюджета на НЗОК и същите могат да се извършат в България. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде съобразено и направеното пред първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по делото Й. А. М. се явява лично и с пълномощник адв.. Е, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Постановеното решение от АС-Пазарджик е валидно, допустимо и правилно, претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение. Намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от лице с правен интерес, а по същество за неоснователна.

По делото безспорно е установено, че Й. А. М. през 2011 г. е бил диагностициран с "рак на простата", по повод на което 1 година е бил лекуван с бифосфонати. В следствие на това лечение е получил остеонекроза на долната челюст в областта на десния ъгъл и възходящия клон. Лекуван е в продължение на няколко месеца последователно в отделения и клиники по ЛЧХ в [населено място] и [населено място], където са осъществени няколко оперативни интервенции /хирургичен кюретаж, секвестректомия, екстрахиране на два зъба/, противовъзпалително медикаментозно лечение и озонотерапия. От тези медицински дейности е настъпило временно подобрение, но без съществен ефект - продължили са силните болки, оток в областта на ъгъла на долната челюст и затруднено хранене. При потърсената помощ в клиника по ЛЧХ във В., Германия, видно от медицинската документация, е осъществена парциална резекция на долната челюст и пластика на меките тъкани. С това лечение се е достигнало до ликвидиране на остеонекротичното огнище, нормално отваряне на устата, нормално хранене, липса на оток и болки.

При тази фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че неправилно административният орган е отказал издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S 2 /, при положение, че в България не може да бъде предложен ефективен метод за лечение на заболяването.

Настоящата инстанция счита постановеното решение за правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт, тъй като били обсъдени само отделни детайли от заключението на вещото лице. Назначения по делото експерт - доктор С. П. обективно и безпристрастно е изложила както методите на лечение, използвани в България, така и същността на осъщественото лечение в Германия. Нейното становище е, че в България може да се извърши резекция на долната челюст, но няма приет алгоритъм за осъществяване на резекция на засегнатата от остеонекроза челюст. А всички доказателства сочат, че проведеното лечение в България по приложения алгоритъм не е довело до окончателно излекуване на пациента, извършените хирургични интервенции са довели единствено до забавяне на прогресирането на заболяването, но не и до окончателното му излекуване. При осъществената върху Й. М. парциална резекция на долната челюст и пластика на меките тъкани в Германия, се е стигнало до окончателното излекуване на заболяването, което не би могло да се извърши в България с приложения алгоритъм, без значение, че теоретично съществува възможност за прилагане на същите интервенции, както в Германия.

Правилно съдът, при съобразяване разпоредбите на Регламент 883/2004 г., съответно чл.22 от Регламент № 1408/71 г. /с идентично съдържание/, решение на съда /голям състав/ от 5 октомври2010 г. по дело С-173/09 г. е отменил оспорения отказ на управителя на НЗОК за издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/ при положение, че в България не може да бъде предложен ефективен метод за лечение на посоченото заболяване.

По изложените съображения не са налице предпоставките по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Възражението за прекомерност на присъдените на Й. М. разноски по делото също е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е съобразено с характера и сложността на спора, по-специфичната медицинска терминология и необходимостта от изучаване на европейската съдебна практика и директивите на ЕС, приложими в конкретния процес.

С оглед изхода на настоящия процес и на основание чл.228 във вр. чл143, ал.1 АПК, на Й. А. М. следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 739 / 14.12.2015 г., постановено по адм. д. № 219/ 2015 г. по описа на Административен съд [населено място].

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Й. А. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.6, ап.23 сумата 1000 лв. / хиляда лева/ разноски по настоящото дело. Решението не подлежи на обжалване.