Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Г. от [населено място], чрез пълномощника адв. Е. Н. В, срещу решение № 926/13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2476/2013 г. по описа на Административен съд [населено място], в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 224/24.07.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ [населено място] за потвърждаване на разпореждане № 4008064605/12.06.2013 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба от 09.03.2016 г., касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място], чрез пълномощника юрисконсулт К. В - М. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отменено решение № 224/24.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] в частта, с която е постановено възстановяването от Г. П. Г. на неправилно изплатени пенсии за разликата от 1994,58 лв. до 2106,45 лв. като общ размер на вземането, от които за главниците – за разликата от 1366,80 лв. до 1446,45 лв. и за лихвите – за разликата от 627,78 лв. до 714,40 лв. и за времето от 01.01.2008 г. до 23.05.2008 г.; в останалата част жалбата на Г. Г. е отхвърлена. С решението съдът е присъдил разноски, като е осъдил Г. П. Г. да заплати на ТП на НОИ [населено място] разноски в размер на 259,67 лв., съобразно отхвърлената част на жалбата, а ТП на НОИ [населено място] да заплати на Г. П. Г. сумата от 12,21 лв., представляваща сторените разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.

За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждане № 4008064605/12.06.2013 г. на ръководителя на „ПО”, в частта, потвърдена при обжалването по административен ред с решение № 224/24.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], законосъобразно е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Г. П. Г., отпусната с разпореждане № 4008064605/29.08.2001 г. Съдът е изложил, че, след като е установено, че въз основа на невярно деклариране и непредставяне на относими данни за осигурителен стаж и доход след 01.01.1997 г., пенсията е била отпусната в по-висок размер, с разпореждане № 4008064605/23.05.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, което е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ, влязло в сила като необжалвано, е отменено разпореждането от 2001 г. за отпускане на пенсията и всички последващи и е определен действителния размер на пенсията, като съответно е извършено и преизчисляване на дължимия размер на пенсията по периоди с оглед междувременно извършените актуализации на размера й. Съдът е посочил, че спорът по делото е свързан с преценката дали лицето е било недобросъвестно при получаване на сумите и като е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, е достигнал до извода, че жалбоподателят Г. П. Г. е получил недобросъвестно сумите, тъй като при подаване на заявлението за отпускане на пенсията от 17.08.2001 г. същият е декларирал невярно, че не работи от 11.05.1994 г. и че няма друг осигурителен стаж, а с подаденото заявление вх. № МП-28401/22.04.2013 г. за изменение на пенсията е установено, че през времето от 01.01.1996 г. до 31.12.1997 г. е придобил осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.

Наред с това съдът е приел, че за част от периода – от 01.01.2008 г. до 23.05.2008 г., вземанията са погасени по давност, поради което с решението на директора на ТП на НОИ [населено място] неправилно са потвърдени като дължими вземанията за този период, включващи изплатената главница и начислените върху нея лихви.

Както се посочи, предмет на обжалването пред касационната инстанция е съдебното решение само в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Г. П. Г. против решение № 224/24.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], в частта, с която е потвърдено разпореждане № 4008064605/12.06.2013 г. на ръководителя на „ПО” за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания в размер общо на 1994,58 лв., от които главници – 1366,80 лв. и лихви - 627,78 лв. В частта, с която първоинстанционният съд е отменил решение № 224/24.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 4008064605/12.06.2013 г. за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания за разликата от 1994,58 лв. до 2106,45 лв., от които главници – за разликата от 1366,80 лв. до 1446,45 лв. и лихви – за разликата от 627,78 лв. до 714,40 лв., съдебното решение не е обжалвано от директора на ТП на НОИ, поради което не е предмет на настоящото производство. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила.

Настоящият касационен състав намира, че съдебното решение е правилно в обжалваната част.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Г. П. Г. е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане № 4008064605/29.08.2001 г., считано от 06.08.2001 г. по заявление с вх. № 104137/17.08.2001 г. Същият е подал заявление с вх. № МП-28401/22.04.2013 г., с което е поискал изменение на пенсията, като е представил доказателства за придобит осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.1996 г. до 31.12.1997 г., които не са били представени при отпускането на пенсията – осигурителна книжка № 49057-ЧЗС, издадена на 31.10.1997 г. С разпореждане № 4008064605/23.05.2013 г. на ръководителя на ”ПО”, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е отменено разпореждане № 4008064605/29.08.2001 г. и всички последващи, отпусната е пенсията от 06.08.2001 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1-3 КСО, като съответно е определен размера й, който е по-нисък от определения преди това. Това разпореждане е обжалвано по административен ред от Г. П. Г. и е потвърдено с решение № 259/28.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ. С определение 2829/25.10.2013 г, по адм. дело № 2997/2013 г. на Административен съд [населено място] жалбата на Г. Г. против решението на директора на ТП на НОИ е оставена без разглеждане като просрочена, а образуваното съдебно производство е прекратено; определението на първоинстанционния съд е оставено в сила с определение № 17424/21.12.2013 г. по адм. дело № 16632/2013 г. на ВАС, шесто отделение.

С разпореждане № 4008064605/12.06.2013 г. на ръководител на „ПО” при ТП на НОИ [населено място], на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО, чл. 85 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и във връзка с разпореждане № 4008064605/23.05.2013 г., е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Г. П. Г., в размер на 4263,65 лв. от които главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2013 г. в размер на 2227,71 лв. и лихва в размер на 2035,94 лв., начислена към 12.06.2013 г. В разпореждането е посочено, че задължението за периода от 06.08.2001 г. до 31.12.2002 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 КСО.

При обжалването по административен ред е постановено решение № 224/24.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е заличена погасената по давност част от вземането на НОИ, установено с разпореждане № 4008064605/12.06.2013 г. в размер на 2102,80 лв., от които главница – 781,26 лв. за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2007 г. и лихва – 1321,54 лв. Разпореждането е потвърдено за събиране на сумата 2106,85 лв., от които главница за периода от 01.01.2008 г. до 31.05.2013 г. в размер на 1446,45 лв., представляваща недобросъвестно получени пенсии за осигурителен стаж и възраст от Г. П. Г. и лихва в размер на 714,40 лв., изчислена към 12.06.2013 г. В решението е прието, че лицето е получило недължими осигурителни плащания за пенсия в посочения размер и е недобросъвестно, тъй като не е представило документи за осигурителен стаж след 01.01.1997 г., които имат значение за размера на отпуснатата пенсия.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, предвид наличието на влязло в сила разпореждане № 4008064605/23.05.2013 г., спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали претендираните за възстановяване от Г. П. Г. суми представляват недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Съдът е дал правилен отговор на този въпрос.

От правна страна, в разпоредбата на чл. 98, ал. 2 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждане № 4008064605/12.06.2013 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, е предвидено, че длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а в чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, също посочена като правно основание за издаване на разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Р. Б, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това че в случая безспорно не са налице хипотезите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е КСО, от съществено значение за преценката относно законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в по-висок от дължимия размер, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност” при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истина относно релевантни факти. Поради това, че в конкретния случай недобросъвестността на лицето е обоснована с невярно деклариране на обстоятелството, че няма осигурителен стаж след 01.01.1997 г., то за да се прецени дали действително лицето е действало недобросъвестно, следва да се установи дали то е знаело за това обстоятелство, както и че това обстоятелство има значение за определяне размера на пенсията му.

Изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е декларирал неверни данни с подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2001 г. относно липсата на осигурителен стаж след 01.01.1997 г., са обосновани и правилни. Наличието на осигуряване за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. като самоосигуряващо се лице е установено както от представената от лицето осигурителен книжка № 49057-ЧЗС, издадена на 31.10.1997 г., така и от данните в регистъра на осигурените лица. Нещо повече, самият жалбоподател се е позовал на осигурителния си стаж за този период като самоосигуряващо се лице с подаденото от него заявление за изменение на пенсията с вх. № МП-28401/22.04.2013 г., като в тази връзка е представил и посочената осигурителна книжка. Следователно, обективният факт на наличие на осигурителен стаж на Г. П. Г. през периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. като самоосигуряващо се лице е бил известен на същия. От страна на жалбоподателя не се навеждат никакви доводи за незнание на този факт, а и такива биха били необосновани, включително от житейска гледна точка, като се има предвид, че се касае за стаж като самоосигуряващо се лице, което предполага реално внасяне на дължимите осигурителни вноски, като се отчете продължителността на тази стаж /включително стажа за предходната една година, който също е като самоосигуряващо се лице, посочен като основание за изменение на пенсията със същото заявление от 2013 г./, както и при отчитане на сравнително краткия период от време между периода на полагане на коментирания осигурителен стаж /календарните 1996 г. и 1997 г./ и датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – 17.08.2001 г.

Наред с това, по делото е установено, че Г. П. Г. е знаел и осъзнавал значението на наличието на осигурителен стаж след 01.01.1997 г. във връзка с отпускане на пенсията му. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. В случая при определяне на индивидуалния коефициент при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по правилата на чл. 70, ал. 3 – 6 КСО не е взет предвид осигурителния доход на лицето след 01.01.1997 г., което е довело до неправилно изчисляване на този коефициент и съответно до неправилно отпускане на пенсия в по-висок размер, обстоятелство което е установено с влязлото в сила разпореждане № 4008064605/23.05.2013 г.

В подаденото заявление за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 104137/17.08.2001 г. Г. П. Г. е посочил, че няма друг трудов стаж, освен декларирания, както и че не работи от 11.05.1994 г., а в описа на документите на стр. 2 от заявлението не е описана осигурителната книжка, удостоверяваща придобит осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.1996 г. до 31.12.1997 г. На същата страница от заявлението последният деклариран стаж по трудово правоотношение е до 10.05.1994 г. в [фирма], а за периода от 11.06.1994 г. до 10.04.1995 г. е деклариран осигурителен стаж в Бюро по труда – П.. Следователно, дори и да се приеме за вярно твърдението на Г. П. Г., което е било поддържано и пред първата инстанция, че текстът в заявлението „друг трудов стаж нямам” е попълнен от длъжностното лице, което е обработило заявлението, то с останалата част от съдържанието на заявлението същият очевидно е затаил /премълчал/ обективния, известен нему факт, че през периода 01.01.1996 г. – 31.12.1997 г. има придобит осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице. По делото не се навеждат никакви доводи или твърдения относно наличието на причини от обективен характер за това невярно предоставяне на относимата за пенсионирането информация.