Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Д. С. от [населено място], чрез пълномощника адв. Ц. М. С, против решение № 3902/05.06.2015 г., постановено по адм. дело № 8210/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да разреши възстановяване на разходи за получена медицинска помощ в Германия. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, според които съдът неправилно е достигнал до извода, че в случая се спори единствено относно размера на сумата, която подлежи на възстановяване, тъй като спорът по делото е свързан с правното основание за възстановяване на сумата и във връзка с това – с релевантните и подлежащи на доказване факти и обстоятелства. Излага съображения, че в случая е приложим реда по чл. 26 /Б/, пар. 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. и разходите за лечение следва да бъдат възстановени в пълен размер, а съдът неправилно е отказал да обсъди наличието на предпоставките по този текст. Според касатора са изпълнени условията по чл. 22, пар. 1, б. „в” от Регламент /ЕИО/ № 1408/71 г., предвид тълкуването направено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-173/2009 г. Лечението, което е проведено в Германия попада в основния пакет от здравни дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, такова лечение не се провежда в страната, а жалбоподателката е здравноосигурено лице, поради което от административния орган е следвало да бъде постановено пълно възстановяване на средствата за лечението. По съображения в този смисъл касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено...