Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на С. Т. П., съдия в Окръжен съд – В. Т, срещу решението по т. 33 от протокол № 13/14.04.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което, на основание чл. 308, ал. 1, т. 6, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Жалбоподателят твърди, че в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК дисциплинарният състав на Висшия съдебен съвет не е спрял дисциплинарното производство до приключване на Наказателен процес, който е образуван за същото деяние, за което е наложено дисциплинарното наказание. Твърди се, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са изяснени фактите относно наличието на дисциплинарно нарушение и неговата тежест, въз основа на публикации в средствата за масова информация, които не са годни доказателства, че с действията си жалбоподателят е уронил престижа на съдебната власт. В допълнение към жалбата се посочва, че отказът да бъде спряно дисциплинарното производство до приключване на наказателното дело с влязла в сила присъда по съображения, че фактите, предмет на доказване в наказателното производство не се припокриват с фактите, основание за налагане на дисциплинарното освобождаване от длъжност, представлява ограничаване на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и до неизясняване на фактите от значение за налагане на дисциплинарно наказание, поради тясната връзка между фактите по наказателното и дисциплинарното производство, като в същото време към дисциплинарното производство са приобщени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство като протоколи от разпити на свидетели, протоколи от обясненията на обвиняемия и такива за оглед и други, които според жалбоподателя са формирали вътрешното убеждение на административния орган относно вината на жалбоподателя и наличието на дисциплинарно нарушение. Твърди се, че дисциплинарният орган е бил длъжен по силата на служебното начало да събере допълнителни гласни и писмени доказателства от значение за дисциплинарното производство, в това число да даде възможност на дисциплинарно-отговорното лице да посочи и ангажира такива, поради което обжалваното решение на ВСС е незаконосъобразно.
Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище с доводи на неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, т. к. е налице виновно поведение на дисциплинарно отговорното лице, довело до накърняване престижа на съдебната власт.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, а по същество счете същата за неоснователна.
Установява се от данните по делото, че дисциплинарното производство е образувано по предложение от 18.11.2010 г., внесено от петима членове на ВСС след самосезиране на Етичната комисия на ВСС по повод публикации в средствата за масова информация, като е установено, че на 21.10.2010 г. съдия С. П. е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение за извършване на престъпление (в два пункта са описани извършените деяния и правната им квалификация съгласно НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС)), като в предложението вносителите са мотивирали необходимостта от образуване на дисциплинарно производство с факта на получаване от посочения съдия на значителна по размер сума без правно основание, по неподходящ начин, на необичайно място и още по-необичайно време, които действия, разгласени от средствата за масова информация създават в обществото представа и са повод за основателни съмнения за търговия със справедливост при решаване на съдебни спорове, каквито действия представляват грубо нарушение на чл. 5.1. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което има за последица загуба на обществено доверие в работата на съдиите, както и намаляване на обществената подкрепа за цялостната съдебна система, което вносителите са квалифицирали като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ – действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Дисциплинарното производство е образувано с решение на ВСС по протокол № 43 на 18.11.2010 г., когато е избран и тричленен дисциплинарен състав. Проведени са две заседания на дисциплинарния състав – на 15.12.2010 г. и на 09.03.2011 г., в хода на които са приети доказателствени средства – документи, съставляващи явни материали по образуваното досъдебно производство срещу С. П., разпитани са двама свидетели – съдиите във Окръжен съд – В. Т М. М. и Х. Т., прието е личното досие на привлечения към дисциплинарна отговорност лице и същото е изслушано от дисциплинарния състав. С решение № 10-00-009/05.04.2011 г. по дисциплинарно дело (д. д.) № 35/2010 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС да приеме, че съдия С. П. от Окръжен съд – [населено място] е извършил действие, което нарушава престижа на съдебната власт – нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, за което да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Мотивите на дисциплинарния състав от фактическа страна се основават на разпространената в средствата за масово осведомяване информация, че на 20.10.2010 г. в [населено място] късно през нощта С. П. е приел, след предварителна уговорка, дар - парична сума в размер на 6 000 лева от Е. Ш., подсъдим по наказателно дело от общ характер, което е разглеждано от Окръжен съд – В. Т, обявено за решаване на 11.10.2010 г., като член на състава е съдия С. П., и сумата е приета, без основание, за да извърши действия по служба, след което след като двамата се разделили същата нощ дисциплинарно-отговорното лице е задържано от служителите на полицията. От правна страна, за да обоснове наличието на дисциплинарно нарушение, дисциплинарният състав е приел, въз основа на аналогия на мотивите на ТП № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите от ВАС, касаещо тълкуване на разпоредби на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) относно поведение, уронващо престижа на службата, че съдия П., макар да е знаел, че Е. Ш. е подсъдим по дело, по което той е член на съдебния състав, се е съгласил да получи сумата по неподходящ начин и на необичайно място – на паркинг, в лек автомобил и в необичайно време съобразно утвърдените в обществото представи за добри нрави, което е станало публично достояние и по този начин реално е накърнен авторитетът на съдебната власт. Прието е, че е налице нарушение и на чл. 5.1. КЕПБМ, съгласно който магистратът не може да получава облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на служебните му задължения. Счетено е, че дисциплинарното наказание е изключително тежко с много широк обществен отзвук, поради което е предложено на дисциплинарно-отговорното лице да бъде наложено най-тежкото по вид наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Предложението на дисциплинарния състав е прието от ВСС както в частта относно наличието и квалификацията на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, така и относно вида на дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че обжалваното решение е обосновано от фактическа страна. Действията, за което е наложено дисциплинарно наказание, не се оспорват от жалбоподателя. Същият твърди, че те не представляват дисциплинарно нарушение, извършено виновно, като поддържа, че въпросът относно неправомерността на неговото поведение, в това число и за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и налагане на съответно по тежест наказание, зависи пряко от изхода на Наказателен процес, т. к. самото дисциплинарно производство е образувано във връзка с последния и по повод на поведение, за което в средствата за масово осведомяване публично е изнесено твърдение, че представлява "продаване на справедливост". Оплакванията в жалбата са неоснователни.
Законосъобразно дисциплинарнонаказващият орган е приел, че в случая е налице поведение, което накърнява престижа на съдебната власт, макар съдът да счита за недопустимо позоваването по аналогия на тълкувателен съдебен акт, който касае предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" поради уронване престижа на службата в Министерството на вътрешните работи. В тази насока мотивите на дисциплинарния състав съдържат юридически несъстоятелно позоваване на ТП № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите от ВАС, което според дисциплинарният състав дава "легално определение на действие, накърняващо престижа на съответната институция или власт". Този мотив освен, че е в разрез с правното естество на тълкувателните съдебни актове според действащото законодателство, т. к. легалните определения се извеждат в законодателните актове, а не се създават по тълкувателен път, също така в противоречие с предмета на цитираното тълкувателно постановление, логически неиздържано и незаконосъобразно е направено за обосноваване на обжалваното решение от правна страна с общо формулирано определение на действие, накърняващо престижа на публична институция, каквото ТП № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите от ВАС не съдържа, защото същото анализира конкретно и само службата в Министерството на вътрешните работи.
Цитираното нарушение при формирането на мотивите, макар да се отразява на обосноваността на обжалваното решение за налагане на дисциплинарно наказание, не е съществено, т. к. ВСС законосъобразно е приел въз основа на установените факти, че е налице поведение, което има за резултат накърняване престижа на съдебната власт.
В случая, този резултат е настъпил, поради разпространяването в публичното пространство на действителни факти относно контактите на съдия П. с подсъдим по разглеждано от същия съдия дело, и даването на немалка парична сума от последния на съдията, във времето след обявяването на делото за решаване и преди постановяване на решението, т. е. в хода на упражняване на правораздавателната функция от магистрата по конкретното наказателно дело, което логично предпоставя съмнение за наличие на причинно-следствена връзка между получаването на паричната сума от съдията и изхода на делото, т. к. даването на паричната сума е извършено преди да бъде постановено решението на съдебния състав, чийто член е жалбоподателят.
Ето защо, неоснователен е доводът, че дисциплинарното производство е следвало да бъде спряно от административния орган на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, поради наличието на образувано наказателно производство, защото постановяването на решението на ВСС не може да стане преди приключването на Наказателен процес. А.то на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в случая е поради доказано вземане на парична сума от подсъдим по делото, от разглеждането на което жалбоподателят, в качеството на член на съдебния състав, не се е отвел, които отношения са станали обществено достояние и са създали в публичното пространство обосновано съмнение в почтеността на магистрата при упражняване на служебните задължение и предположение, че паричната сума е дадена за "купуване" на изхода на делото. Това поведение, отделно от въпроса за деянието и вината от наказателноправна гледна точка, представлява накърняване на доверието в обществото относно спазването на етичните правила при упражняване на професията в сферата на правораздаването.
Доводите, свързани с решението на Наказателен съд след приключване на наказателното дело с влязла в сила присъда, имат отношение към вида и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, а не към наличието на дисциплинарно нарушение в случая, т. к. поради описаните по-горе отношения между жалбоподателя и подсъдимия по разглежданото от него дело е налице накърняване престижа на съдебната власт, което жалбоподателят в качеството му на магистрат с двадесет годишен стаж в съдебната система е бил длъжен да предвиди и да не допуска, в което се изразява и неговото виновно поведение от гледна точка на дължимия етичен стандарт на професионално поведение, довело до дисциплинарно провинение и ескалирало до накърняване престижа на съдебната власт в случая.
Действително, мащабът на уронване на доверието в правораздавателната система е пряко свързан с разпространение в медиите и печата на последвалото посочените отношения между жалбоподателя и подсъдимия по разглежданото от него дело повдигане на обвинение в извършване на престъпление, но това обстоятелство не изключва наличието на дисциплинарно нарушение, отделно от установяването на престъпление, което законосъобразно не е и обсъждано от дисциплинарния състав и ВСС като дисциплинарнонаказващ орган. Поради това и защото наличието на поведение, представляващо дисциплинарно нарушение е налице, независимо от квалификацията на това поведение от наказателноправна гледна точка, неоснователни са доводите в жалбата за непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение.
Макар в решението на ВСС да липсват мотиви относно вида на наложеното дисциплинарно наказание съобразно тежестта на дисциплинарното нарушение, в конкретния случай това не съставлява порок, налагащ отмяната му. Установеното дисциплинарно нарушение се състои в приемане на парична сума от подсъдим по делото, което съдията разглежда, след обявяването на делото за решаване и преди постановяването на присъдата. Това създава съмнение за нарушаване на професионалния морал и за търговия с правосъдие. В същото време дисциплинарното производство е предхождано от образуването на наказателно производство и повдигане на обвинение, чиито предмет е установяването дали получаването на сумата попада под състав на престъпление по НК. С решение № 17 от 7.04.2016 г. по нак. дело № 1186/2015 г. на ВКС, НК, ІІІ н. о., е приключено воденото срещу жалбоподателя С. Т. П. наказателно производство за престъпление по чл. 302, ал. 2, вр. с чл. 301 НК по преписка № 4-5111/2010 г. на Софийска градска прокуратура. Същият е признат за виновен, като решението не подлежи на обжалване. Получаването на облага, която не се следва, с която е обосновано дисциплинарното освобождаване от длъжност е въпрос, решен с влязлата в сила присъда на Наказателен съд. В конкретния случай въпросът дали сумата е получена неправомерно е изяснен от Наказателен съд, поради което понастоящем не може да се поддържа, че в дисциплинарното производство недопустимо е изследван и презумиран отговор на този въпрос. Д.рният състав и ВСС са приели, че дисциплинарното нарушение е изключително тежко с широк обществен отзвук. Мотиви защо дисциплинарното нарушение се квалифицира като изключително тежко не са изложени, но тази констатация е фактически обоснована, предвид приключилото наказателно дело и наличието на основание да се приеме, че е налице виновно извършване на престъпление, даващо възможност за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Противно на оплакването на жалбоподателя, приемането на явните документи от досъдебното производство като доказателства по дисциплинарната преписка не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. посочените доказателства не са обсъждани при констатиране на факта на дисциплинарно нарушение. Следва да се отбележи, че твърдението за нарушение на чл. 5.1. КЕПБМ в решението на дисциплинарния състав е декларативно и за обосноваването му не са изложени мотиви. Независимо от това, доколкото правното основание, на което е наложено дисциплинарното наказание в случая е обосновано от фактите по дисциплинарното производство, а именно, налице е накърняване престижа на съдебната власт, въпросът за наличие на нарушение на цитираното правило на Етичния кодекс, което е свързано с доказване на обстоятелството, че паричната сума е получена неправомерно, без правно основание и това е част от предмета на доказване в образувания наказателен процес, не следва да се обсъжда от съда, т. к. освен това представлява отделно основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, каквото не е посочено в обжалваното решение на ВСС.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: