Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на [фирма], Швейцария и на началника на МП "Пристанище В." против решение № 2231/28.10.2015 г. по адм. д. №499/2015 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му в съответните обжалвани части.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховият административен съд намира касационните жалби, подадени от страни, за които решението в съответните обжалвани части е неблагоприятно в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустими и като ги разгледа по същество, констатира:

Предмет на оспорване в първоинстационното производство е решение № 32-153761/12.12.2014 г., потвърдено изцяло с решение № 32-9431/19.01.2015 г. на началника на митница-В., с което в качеството на решаващ орган по чл. 30 от Правилник за прилагане на ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) /ППЗМ/ началникът на МП "Пристанище В." на основание чл. 862 от регламент /ЕИО/ № 2454/93, чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 56 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д. СТОЙНОСТ) /ЗДДС/ и чл.20, ал. 2, т. 8 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗДДС/ за количества газьол с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001% - U. 10ppm, констатирани като липси по ЕАД 14BG002005J0003408 е разпоредил да се вземе под отчет дължим акциз в размер на 5632,14 лв и дължим ДДС в размер на 2905,72 лв.

С постановеното по делото решение Административен съд Варна е уважил жалбата на [фирма], Швейцария частично като в частта относно начисления акциз в размер на 5632,14 лв е обявил административото решение за нищожно, в частта относно начислен ДДС до размера от 1133,72 лв го е отменил като незаконосъобразно, а в останалата част до пълния размер на начисления ДДС е отхвърлил жалбата.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че началникът на МП "Пристанище В." не е имал компетентост да начисли акциз върху констатираните липси по процесния ЕАД. По отношение начисления в размер на 2905,72 лв. ДДС, като е взел предвид установения по неоспореното заключение на съдебно счетоводната ескпертиза размер на липси /3.049KLT/, произходящи от допустими фири е отменил решението за сумата 1133,72 лв и е отхвърлил жалбата в останалата й част - за сумата 1772 лв.

Касационната жалба на ПС Т. АД, Швейцария е неоснователна.

Дължимият по административното решение ДДС в размер на 2905,72 лв е определен върху стойността на констатираните от административния орган липси горивото по цитирания ЕАД от 8.372 K.. При безспорното установяване, че част от тези липси в размер на 3.049 K. представляват допустими фири, съдът при правилно приложение на закона, чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д. СТОЙНОСТ) /ЗДДС/ е приел, че ДДС в размер на 1133,72 лв неправилно е начислен като недължим и е отменил обжалваното решение в частта на ДДС за тази сума. В размера от 1772 лв за липсите от 5.323 K., представляващи превишение над допустимите фири, ДДС е дължим, поради което оспорването в тази част е обосовано и законосъобразно отхвърлено.

Неоснователна е и касационната жалба на началника на МП "Пристанище В.".

Административното решение в частта на установеното задължение за заплащане на акциз е издадено от началника на МП "Пристанище В." в качеството му на орган по чл. 30 ППЗМ в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, съобразно посоченото в него.

Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС сочи, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно определението по ал. 2, т. 8 освобождаване за потребление е и установяването на липса на стоки, за които се дължи акциз. Ето защо, при издаване на обжалваното решение са били приложими разпоребдите на ДОПК. За целите на производството по ал. 1 разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗАДС предоставя на митническите учреждения по ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/ компетенциите на териториални дирекции на НАП, на директора на Агенция "Митници" правомощията на изп. директор на НАП, а на началниците на митническите учреждения - правомощията на териториален директор .По аргумент от чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 ЗАДС началникът на МП "Пристанище В." в качеството му на началник на митническо учреждение е бил компетентен да определи персонално митническия орган, който да постави начало на ревизионното производство с надлежна заповед и да упражни като решаващ орган задължителния административен контрол по отношение издадения в това ревизионно производство акт за установяване на задължение по декларация, но не и да издаде този акт. Като е процедирал като орган по чл. 30 ППЗМ в производство, подчинено, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС, на правилата на ДОПК, началникът на МП "Пристанище В." е издал нищожно административно решение.

По отношение касационното оплакване за неправилност на решението в отменителната административното решение част следва да се има предвид, че размера на липсите, произходящи от допустими фири е определен съгласно писменото заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Ето защо, първоинстанционното решение в тази му част се явява в унисон с доказателствата по делото и с материалния закон.

С оглед обжалваното решение се явява постановено при липса на пороци по смисъла на чл. 209, т.3 АПК, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделеие РЕШИ:

ОСТАВЯВ СИЛА решение №2231/28.10.2015 г., постановено по адм. д. №499/2015 г. по описа на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.