Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. П. Н., [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 2, ап. 2 срещу Решение №46 от 15.06.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №39/2015 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н Н. срещу Заповед №14-0906-000425 от 25.11.2014 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател - К. П. Н., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че са доказани фактическите основания за прилагане на мярката. Четири от наказателните постановления са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) без органът да е доказал, че е налице фактическият състав на разпоредбата.
Неправилно съдът приел, че не е налице изтекла погасителна давност по отношение на първите три, посочени в акта, наказателни постановления. Не отчел, че по отношение на тях е изтекла абсолютна погасителна давност и не е следвало да бъде прилагано тяхното принудително изпълнение.
Неправилно съдът приел, че органът не е нарушил чл. 26 и 34, ал. 1 и 3 АПК като се позовал на чл. 22, т. 1 и чл. 34, ал. 4 АПК. Не отчел, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 22, т. 1 и чл. 34, ал. 4 АПК.
Съдът не отчел, че не е налице и втората предпоставка за прилагане на мярката – отнемане на всички контролни точки....