Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез управителя и представляващ дружеството Г. Я. А., против решение № 1017/09.06.2015 г. на Административен съд /АС/ – Б., постановено по адм. д. № 2548/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 02-00-1002186/15.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Б., потвърден с решение № РД-10-174/09.06.2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – Б. при ЦУ на НАП /сега „Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че не следва да се признае правото на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от доставчиците [фирма], [фирма] и [фирма], предмет на РА, както и че с разходите по тези фактури следва да се преобразува финансовият резултат /ФР/ по реда на ЗКПО. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 71 ЗДДС за упражняване правото на данъчен кредит, тъй като дружеството разполага с фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 от същия закон, както и че това право е упражнено в рамките на преклузивните срокове по чл. 72. Твърди се също така, че чрез събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства /съдебно-техническа експертиза, съдебно-икономическа експертиза и съдебно-зоотехническа експертиза/ е доказано осъществяването на доставките на стоки и услуги, както и използването им във връзка с осъществяваната от получателя стопанска дейност, поради което са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т....