Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. К. П. от [населено място], против решение № 46/29.06.2015 г. по адм. д. № 70/2015 г. на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата и срещу Заповед № 649 от 06.04.2015 г., издадена от кмета на [община]. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил единствено представените доказателства от [община] и не е взел предвид установените със свидетелски показания факти, че живее в процесното жилище. Иска да бъде отменено решението и бъде уважена жалбата и.

Ответникът по жалбата - кмета на [община], редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Необоснован е изводът на съда, че оспорената заповед на кмета на общита Г. е законосъобразна. В решението на Комисията по протокол № 4/25.03.2015 г. е прието, че наемното правоотношение не следва да бъде продължено поради нарушаване на чл. 13, т. 2 от договора - забрана за преотдаване на жилището на други лица. Този извод е резултат на еднократно посещение на служители на РПУ - Г. на 03.11.2014 г. и тази проверка не е достатъчна да обоснове, че лицето не обитава процесното жилище. При формиране на правните изводи съдът не е преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетелката И. П.. Поради това изводът на съда се явява необоснован.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Габрово, е образувано по жалба от В. К. П. срещу Заповед № 649 от 06.04.2015 г., издадена от кмета на [община]. С оспорената Заповед, на основание чл....