Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адв. В. П, срещу решение № 613 от 03 февруари 2016 година, постановено по адм. д. № 766/2015 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Р-2 от 07 януари 2015 година на директора на Агенция „Митници“.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В постъпила писмена защита и в съдебно заседание касаторът излага съображения в подкрепа на наведените в жалбата твърдения.
Ответникът – директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител юрк. Г. Д в постъпила писмена защита оспорва касационната жалба и прави искане, решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, като излага съображения, че същото следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на началника на Митница Р. за ново произнасяне.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на [фирма] решение № BG004000-ИВ-27-2-РВ10/04 ноември 2014 година на началника на Митница Р. мълчаливо потвърдено от директора на Агенция „Митници, с което на дружеството е отказано възстановяване на акциз в размер на 57495.91 лева. В хода на съдебното производство е издадено решение № Р-2 от 07 януари 2015 година на директора на Агенция „Митници“, с което е потвърдено решение № BG004000-ИВ-27-2-РВ10/04 ноември 2014 година на началника на Митница Р. за отказ за възстановяване на акциз на дружеството. Съдът е приел, че решението на директора на Агенция „Митници“ е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правил и в съответствие с материалния закон. Приел е, че началникът на Митница Р. правилно е отказал да възстанови по искане вх. № 32-83084 от 23 юли 2014 год. на [фирма] заплатения от дружеството за периода от юни 2012 год. до декември 2013 год. акциз за покупка на енергиен продукт – природен газ за производствени нужди, тъй като за цитирания период дружеството не е разполагало с Удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител (УОАКП). Приел е още, че началният момент, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител е датата на връчване на УОАКП. С оглед на това е отхвърлил жалбата и е осъдил дружеството да заплати на Агенция „Митници“ направените в производството разноски. Решението е неправилно.
Фактите по делото относно УОАКП са правилно установени от първоинстанционния съд. По този въпрос няма спор между страните. Спорен по делото е въпроса относно момента, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител, както и дали в случая за дружеството е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС). Този момент е определен неправилно от първоинстанционния съд.
Неправилно и в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че липсата на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител за жалбоподателя за процесния период – от юни 2012 год. до декември 2013 год. по причина незаконосъобразен отказ за издаването на такова удостоверение, отменен с влязло в сила съдебно решение, е абсолютно основание за неоснователност на жалбата против административния акт по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, с оглед на което неправилно е отхвърлил същата без да обсъжда констатациите на вещите лица и да изложи мотиви по съществото на спора.
Правният спор по делото е концентриран върху въпроса дали отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение по чл. 12б от ППЗАДС за освобождаване от акциз на краен потребител прави недължимо платен или подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗАДС, акциза върху акцизни стоки, вложени в дейността, за която е поискано удостоверението. На този въпрос настоящият състав на касационната инстанция дава положителен отговор по следните съображения.
Обосновано е становището на касатора, че релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, постановена с решение № 46 от 07 януари 2013 год. по адм. д. № 278/2012 год. по описа на Административен съд Русе, оставено в сила с решение № 13841 от 23 октомври 2013 год. постановено по адм. д. № 2280/2013 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Неправилно е преценено от административния съд, че въпреки действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП, то предпоставките за издаване на удостоверението не са били изпълнени още към момента на подаване на искането. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влезло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. Без значение е видът на съдебното решение за отмяна на отказа (конститутивно или установително) след като законовата разпоредба на чл. 177, ал. 1 АПК не прави такова разграничение. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС е уредено, че недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция „Митници”, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи”. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с Правилник за прилагане на закона. Разпоредбата предвижда две хипотези - искане за възстановяване на недължимо платен акциз и такова за възстановяване на акциз, подлежащ на възстановяване, които хипотези не са обсъдени от първоинстанционния съд.
При липса на легално определение на израза „недължимо платен”, от значение е лексикалното или общо употребимото му значение. То съдържа плащане на задължение /в случая за плащане на косвения данък – акциз върху енергийни продукти, използвани в минералогични процеси/, което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало в последствие. Доколкото освобождаването от плащане на акциз по чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗАДС се прилага само за освободени от акциз крайни потребители, което зависи от наличието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, правилно първоинстанционният съд е приел принципно, че липсата на такова удостоверение към момента на плащането е абсолютно основание за дължимост на платения акциз.
Административният съд обаче неправилно е приел, че последващата отмяна по съдебен ред на митническия индивидуален административен акт за отказ за издаване на такова удостоверение е без правно значение за случая. Отмяната на унищожаем административен акт има ретроактивно действие, защото съдебното решение за това има конститутивно действие, чрез което с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза, вложен в дейността по добив и производство на процесните суровини и платеният акциз /съответен на вложеното в дейността количество енергийни продукти/ и той става недължимо платен. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Действието на решението е уредено нормативно и не е предмет на съдебно произнасяне.
Спорът пред първоинстанционния съд е бил по законосъобразността на посочения акт на митнически орган по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Пред административния съд е било спорно, както дали е налице някоя от хипотезите на посочената законова разпоредба, така и дали претендираният за възстановяване акциз е действително платен и постъпил в бюджета, както и дали е установено по размер вложено в дейността за производство на пара и горещ въздух, необходими за ферментационните и технологични процеси при производството на фармацевтични продукти от [фирма] в [населено място]. Плащането на акциза, както и вида и размера на вложеното количество горива изобщо не са обсъждани в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, макар тези въпроси да са въведени като спорни с мотивите на оспорения пред АССГ административен акт.
Относно факта на плащането на процесния данък, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство, без наличието на което всякакви други въпроси по претенцията за недължимо платен акциз са безпредметни. Споделянето на доводите на процесуалния представител на една от страните без никакво обсъждане на експертните заключения във връзка с посочените спорни въпроси относно вида и количеството на вложеното гориво, представлява липса на мотиви по релевантните за спора факти, нарушаващи правото на защита на страните и пречещи на ефективния касационен контрол на първоинстанционния съдебен акт. Както се посочи по-горе, относно фактическите въпроси на размера на вложеното количество енергийни продукти и плащането на акциза, първоинстанционният съд не е формирал фактически и правни изводи, нито е изложил мотиви, което е пречка за решаване на спора по същество от настоящата инстанция.
Освен това, изложеното в мотивите на съдебното решение означава митническата администрация да черпи права във вреда на данъчно-задължените лица, от незаконосъобразните си откази за издаване на удостоверения за освобождаване от акциз на крайни потребители, защото тези задължени лица обективно не могат да водят счетоводна отчетност за дейност, за която им е отказано издаване на удостоверение.
С оглед горното, оспореното решение като неправилно – поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, ще следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени дали са налице останалите предпоставки, визирани в чл. 24д от ЗАДС и дали на дружеството се следва възстановяване на недължимо платен акциз за периода от юни 2012 год. до декември 2013 год.
С оглед изхода от спора, настоящата инстанция не дължи произнасяне по искането за разноски. По това искане следва да се произнесе състава на Административен съд София – град при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 613 от 03 февруари 2016 година, постановено по адм. д. № 766/2015 година по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно.