Производството е по Глава дванадесета от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище В.", представляван от юрк.. К, против решение № 1733/27.07.2015 г. по адм. д. №4064/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, [фирма], не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страа, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допутима и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд-Варна е обявил за нищожно решение рег.№ 32-114517/29.09.2014 г. към ЕАД № 13BG002005J0005373/25.09.2013 г. на началника на МП "Пристанище В.", с което по отношение на оспорващия, [фирма] като получател на стоката, на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ е взет под отчет акциз за констатирани по ЕАД липси в размер на 1421,38 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е постановил решението си при липсата на компетентност. Развил е доводи, че издаделят на обжалваното решение, началник на митническо учреждение по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗАДС, предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗАДС вр. с чл. 107, ал. 3 и чл. 118 от Данъчо-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ не е имал материална компетентност за издаване на акт за установяване задължение по декларация, а такава за определяне персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 ЗАДС вр. с чл. 7, ал. 1 ДОПК, който да възложи ревизионното производство и на решаващ орган при задължителния административен контрол върху такъв акт.

Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Административно решение, с което е установено задължение за заплащане на акциз, е издадено от началника на МП...