Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет К. против решение № 46/30.06.2015г., постановено от Административния съд К., с което по жалба на областен управител на област К. е отменено решение № 64/26.03.2015г. на Общински съвет К., с което е отменена Наредба за управление и реда за ползване на гробищните паркове в [населено място] и кметствата на [община] ( за краткост наричана по-долу старата Наредба) и е приета нова Наредба за управление и реда за ползване на гробищните паркове в [населено място] и кметствата на [община] ( за краткост наричана по-долу новата наредба). Със същото решение Общинския съвет К. е осъден за разноски.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са допуснати от съда съдопроизводствени нарушения и необоснованост-чл.209, т.3 АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът не е дал възможност на страните да се запознаятс молбата за конституирането на заинтересованата страна [фирма], както и с доказателствата, представени с нея. Оспорва се правилността на извода на съда, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА.
Ответникът- [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмена молба-становище.
Ответникът – областният управител на област К. не изразява становище по касационната жалба.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Съдът е бил сезиран със заповед на областния управител на област К. на осн. чл.32, ал.1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) във вр. с чл.45, ал.8 от ЗМСМА с доводи за незаконосъобразност на решение № 64 по Протокол №3 от 26.03.2015г. на Общински съвет К., с което отменя старата Наредба и приема нова Наредба.
Съдът е отменил решението, приемайки, че преди сезирането му е изпълнена процедурата по чл.45 ЗМСМА.
Съдът е установил, че процедурата по приемане на оспореното решение е започнала по предложение на кмета на общината, към което е предложен и проект на Наредбата и мотиви за приемането й. Предложеният проект е бил публикуван на страницата на [община] на 10.03.2015г. Съдът е установил, че предложеният проект е обсъждан в рамките на ПК по законност и обществен ред и ПК по икономическата политика, които са провели и съвместно заседание, на което е присъствал представител на вносителя. Установено е от съда, че на заседанието, на което е прието решението са присъствали 35 общински съветници от 41, като всички присъстващи са гласували в подкрепа на решението. За да отмени решението, съдът е приел, че е нарушен чл.26, ал.2 от ЗНА, тъй като липсвало оповестяване на мотивите към проекта на наредбата. Съдът е приел това нарушение за съществено, посочвайки, че мотивите към проекта осигуряват необходимата яснота по отношение на характера на самите изменения, причините, които го налагат и последиците, които ще се произведат. Съдът е посочил, че задължението е императивно, поради което неизпълнението му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Също така, съдът е преценил като основателно възражението за допуснато нарушение на чл.10 от ЗНА, свързано с наличието на различни санкционни разпоредби за идентични административни нарушения, съдържащи се в процесната нова Наредба и Наредба за поддържане и опазване на обществения ред. По тези съображения, съдът е отменил оспореното решение.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на съда като неправилно поради допуснати от него нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. От данните в преписката се установява, че след връщането от областния управител за ново обсъждане на решение № 64 по протокол №3 от 26.03.2015г. на Общинския съвет К., с което е отменена Наредба за управление и реда за ползване на гробищните паркове в [населено място] и кметствата на [община], приета с решение № 203 от 23.12.2009г. на Общински съвет –К. и е приета Наредба за управление и реда за ползване на гробищни паркове в [населено място], Общинският съвет [населено място] е преразгледал това свое решение на заседание на Общинския съвет, проведено на 30 април 2015 година. Данни за това са налице от страница на в. „Нов живот” от 25 април 2015 година, покана от 24 април 2015г., публикувана на сайта на [община], както и от предложения график за заседанията на Общински съвет през м. април 2015г. Между страните не се спори, че преразглеждането се е състояло на 30.04.15г., във връзка с което е взето решение №86/30.04.2015 година. По делото се твърди, че с това решение се приема повторно решение № 64 на Общински съвет К., но самото решение № 86/30.04.2015г. не е представено по делото. Не се спори също така, че решение № 86/30.04.15г. на Общински съвет [населено място] е оспорено пред съда, във връзка с което е образувано адм. д.№ 62/2015г. по описа на АС-Кърджали. Във връзка с това обстоятелство, процесуалният представител на Общински съвет К. е твърдял недопустимост на обжалването, респективно на съдебното производство по делото, по което е постановено обжалваното решение, а процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за обединяване на двете съдебни дела или за спиране на производството по делото, по което е постановено обжалваното решение до приключване с влязло в сила съдебно решение на адм. д.№ 62/15 година.
Административният съд е преценил като неоснователно възражението за недопустимост на производството. Съображенията му са, че Областният управител на област К. е спазил срока за съдебно обжалване на решението на ОбСъвет-К., а последният не се е произнесъл по върнатия за ново обсъждане акт в срока по чл.45, ал.8 ЗМСМА.
Съдът е отхвърлил искането за съединяване на двете дела, тъй като предмет на обжалване по тях били различни решения на общинския съвет. Съдът е оставил без уважение и искането за спиране на производството пред него с мотива, че не е налице преюдициалност на спора по другото дело.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като недопустимо. Съдът е бил сезиран с неясно оспорване от страна на областния управител, поради което се е произнесъл по нередовна жалба. Видно от заповед № РД-09-78/29.04.2015г. на Областния управител на област К. е, че в нея е оспорено като незаконосъобразно решение № 64 по Протокол №3 от 26.03.2015г. на Общински съвет К., с което е отменена Наредба за управление и реда за ползване на гробищните паркове в [населено място] и кметствата на [община], приета с решение №203 от 23.12.2009г. на Общински съвет-К. и е приета Наредба за управление и реда за ползване на гробищни паркове в [населено място]. В тази заповед са наведени доводи за допуснати нарушения, както в следваната процедура при приемането на новата Наребда, така също и за незаконосъобразност на новата Наредба по същество.
При това противоречие в обстоятелствената част и петитума на заповедта, с която е осъществено оспорването, съдът е следвало да укаже на Областния управител на област К. да уточни оспорвания акт, дали това е само решението на Общинския съвет или оспорването е на новоприетата Наредба, или се оспорват и двата акта, както решението на Общинския съвет, така и новоприетата Наредба. Административинят съд се е произнесъл, без да е изискал това уточнение, в резултат на което е отменил решението на Общинския съвет с мотиви, касаещи законосъобразността на Наредбата.
Съгласно чл.185 и сл. от АПК на оспорване пред съда подлежат самите подзаконови нормативни актове, а не решенията на компетентните органи за приемането им, които са част от процедурата по приемането на самия подзаконов нормативен акт. Този извод следва и от разпоредбите на чл.45, ал.4-11 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ), в които се говори за ново обсъждане на върнат акт, изменен или повторно приет акт на общинския съвет. В конкретния случай този акт е новата Наредба.
Изясняването на въпроса относно предмета на обжалване е от значение за допустимостта на съдебното производство. Особеното в конкретния случай е, че областният управител оспорва решението на Общинския съвет, както в частта, в която се приема новата Наредба, така и в частта, в която се отменя старата Наредба. Съдът следва да изясни въпроса, оспорването поддържа ли се в тази част, респективно да прецени допустимостта му и изложи съображения за това.
В случай, че след направените уточнения се установи, че предмет на обжалване пред съда е новата Наредба, във връзка с преценката на съда относно допустимостта на съдебното производство, следва да се изиска от ответника за прилагане по делото, като част от административната преписка и на решението на Общинския съвет [населено място] по чл.45, ал.9 АПК, а именно решение №86/30.04.2015г., за да се установи, дали новата Наредба е отменена, изменена или повторно приета, както се твърди за последното.
По тези съображения и на осн. чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 46/30.06.2015г., постановено от Административния съд К., с което по жалба на Областния управител на област К. е отменено решение № 64/26.03.2015г. на Общински съвет К. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Решението не подлежи на обжалване.