Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Б. дирекция за управление на водите в И. район с център П. /БДУВИБР - П./ против Решение № 1336 от 29.06.2015 г.,постановено по адм. дело № 3426/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на [фирма]- [населено място] е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 5/ 17.11.2014 г., издаден от същата дирекция в обжалваната му част.
Касаторът, редовно призован, се представлява от юриск.Бозукова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби по съображения, подробно изложени в жалбата и устно –в хода по съществото на делото.
Ответникът, [фирма]- [населено място], редовно призован, се представлява от адв. М. П, която оспорва жалбата по съображения, изложени подробно в писмен отговор на същата. Моли решението на Административен съд - Пловдив да бъде оставено в сила като постановено при точно прилагане на материалния закон, с оглед установената фактическа обстановка. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на касационен контрол съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на [фирма] [населено място] против АУПДВ № 5/ 17.11.2014г., издаден от Директора на БДУВИБР - П., в частта му, в която на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2 от ЗВ, вр. с п-ф 9 от ПЗР ЗВ, във вр. с чл. 166 от ДОПК по отношение на дружеството са установени по основание и размер парични задължения по разрешително за водовземане от подземни води № 31520201 от 23.06.2010 г. за аквакултури както следва: от 28.08.2009 – 31.12.2009 г. – главница 710,64 лв., лихви – 349,72 лв.; от 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.- главница 2058,60 лв. и лихви 800,68 лв.; 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.- главница 2058,60 лв. лихви – 587,81 лв.; 01.01.2012 г. – 28.09.2012 г. - главница 30 485,28 лв. и лихва – 5059,06 лв.; 29.09.2012 г. – 31.12.2012 - главница 10 686,72 лв. и лихва – 1773,47 лв.; от 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.- главница 41 172 лв. и лихви – 2648,76 лв.
Съдът е приел за установено, че с Разрешително № 31520201/ 23.06. 2010г., издадено от Директора на БДУВИБР - П., на търговското дружество е разрешено водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение Каптиран естествен извор /КЕИ/ в [населено място], общ. Д.., за водоснабдяване на обект „Рибарник и рибопреработвателен цех” с лимит на ползваната вода: за аквакултури и свързаните с тях дейности – до 4 117 200 куб. м./год., за промишлени цели – до 22 800 куб. м./год. и питейно битови нужди до 676 куб. м./год.. Прието е, че оспореният АУПДВ № 5/ 17.11.2014г. е обоснован с факти, установени в протокол от 30.07.2014 г., с констатирани незаплатени такси за използване на повърхностни води за процесните периоди и за водовземане от подземни води, изчислени на база разрешено годишно количество поради липса на монтирано измервателно устройство.
С обжалваното решение АС– П. е отменил АУПДВ № 5/ 17.11.2014г., издаден от БДУВИБР - П. в обжалваната му част. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон, доколкото съгласно разпоредбата на чл.194 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) в редакцията й, действала за периода, за който е определено публичното задължение, е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато целта на водоползването /водовземането/ е за аквакултури и свързаните с тях дейности.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на установените факти по делото. Детайлно и подробно АС П. е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи.
Неоснователни са доводите на касатора за това, че първоинстанционният съд неправилно бил тълкувал и приложил материалния закон – разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ –нова/ДВ.бр.36/2008 г/ и неправилно бил приел, че за процесния период такса за водовземане и водоплозване на подземни води за аквакултури и съпътстващите ги дейности не се дължи.Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че такса за целите на разрешеното водовземане не се дължи само в хипотезата на чл.15 а от зЗакона за рибарството и аквакултурите.
Правилни са изводите на административния съд за недължимост на такса водовземане от подземни води с цел на водовземането /водоползването – за аквакултури и съпътстващи дейности за периода, посочен в атакувания АУПДВ, а именно : 28.08.2009г.-31.12.2013г.
За процесния период е действала разпоредбата на чл.194, ал.7, т.4 от ЗВ / ДВ бр.36 от 2008г./, съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б"/ от подземни води/ не се заплаща в случаите по чл.46, ал.1,т.1 от ЗВ –когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности.
Настоящата касационна инстанция намира, че буквалното и систематично тълкуване на тази законова разпоредба налага еднозначния извод - освободени от такса са именно случаите, в които се извършва водовземане с цел аквакултури и свързаните с тях дейности.
Действително в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) в т. 1 е било предвидено заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б"- такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С въведените две изменения на посочената разпоредба обаче (ДВ, бр. 36 от 2008 г.) е отпаднала т. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което съответно отпада и задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. Със същото изменение на ЗВ е приета нова т. 4 на чл. 194, ал. 7, т.4 /към момента ал.11/ от ЗВ, съгласно която такса за водовземане по ал.1 не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно за аквакултури и свързаните с тях дейности.
С оглед гореизложеното обосновано следва изводът, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) отпада задължението за заплащане на такса, когато използването на водите се отнася за аквакултури и свързаните с тях дейности, т. е. титулярите на разрешително са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 /към момента ал.11/от ЗВ и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.). Освобождаването от заплащане на такса е с оглед целта на използване – за аквакултури, Не може да бъде споделено стеснителното тълкуване на касатора по отношение недължимостта на таксата в случая по чл.46, ал.1,т.2 от ЗВ – само ако аквакултурите се отглеждат във воден обект - публична собственост при издадено разрешително за ползване на воден обект. Разпоредбата на чл.194, ал.7, т.4 от ЗВ / в редакцията й ДВ бр.36/2008г./ е в съответствие с предвижданията на стратегическия план за рибарството и аквакултурите на Министерство на земеделието и горите, който намира уредба в Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство. Освобождаването от заплащане на такса е с оглед целта на използване – отглеждане на аквакултури и не се предвиждат изключения, предвид собствеността на водния обекти или водностопанското съоръжение.
С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС-Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационна жалба направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 3145 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1336 от 29.06. 2015 г., постановено по адм. дело № 3426/ 2014г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Б. дирекция за управление на водите в И. район с център П. да заплати на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 3145 /три хиляди сто четиресет и пет/ лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.