Образувано е във връзка с искане на „Украса 2000“ Е., [населено място], чрез управителя М. К. М. за отмяна на влязлото в сила Решение № 5850 от 27.04.2011 г. по адм. дело № 6748/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение в частта, в която е оставено в сила Решение № 314 от 08.03.2010 г. по адм. дело № 6311/2009 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 11 състав в отхвърлителната му част относно начислен ДДС в размер на 22 100,88 лева по ВОП на лек автомобил БМВ Х5 през м.09.2007 г.

Молителят обосновава искането си за отмяна на влезлия в сила съдебен акт с правно основание чл.239, т. 1 от АПК, като се позовава на Постановление от 31.07.2014 г. на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателно производство по ДП № 15366/2013 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 50235/2011 г. по описа на СРП срещу П. П. М. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК. Поддържа, че в хода на наказателното производство е установено по категоричен начин, че немският търговец е анулирал фактурата, издадена на [фирма] относно сделката за процесния автомобил и е издал фактура за оставка на същия автомобил на ФЛ П. М.. Освен това по преписката на досъдебното производство е доказан и факта, че плащането е направено лично от П. М. и не е свързано с [фирма], т. е.липсва възмезден ВОП, осъществен от [фирма]. Иска отмяната на посоченото влязло в сила решение в неговата отхвърлителна част и да се върне делото на друг състав за ново разглеждане, като бъдат съобразени така установените факти и обстоятелства.

Ответникът – Директорът на дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по молбата за отмяна.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира за установено следното:

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК / като бъде съобразено определение № 6264 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 4509/2016 г. по описа на Върховен административен съд, седемчленен състав /, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С решението в частта, чиято отмяна се иска, постановено по адм. дело № 6748/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение е оставено в сила Решение № 314 от 08.03.2010 г. по адм. дело № 6311/2009 г. по описа на Административен съд София град, 11 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт № 100900002 от 09.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 1103/12.08.2009 г. на директор на дирекция „ОУИ“ – [населено място] относно начислен ДДС в размер на 22 100,88 лева за осъществен от дружеството ВОП на лек автомобил от Г. през м.09.2007 г.

Пред настоящия състав молителят представя Постановление от 31.07.2014 г. на Софийска районна прокуратура, с което на основание чл.199 и чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 15366/2013 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 50235/2011 г. по описа на СРП, срещу П. П. М. за престъпление по чл. 316 вр. чл.308 от НК. Твърди, че в хода на наказателното производство са установени факти и обстоятелства, които са относими към предмета на спора и които имат съществено значение за решаването на въпроса, свързан със съществуването на възмездно вътреобщностно придобиване в полза на [фирма]. Позовава на чл.239, т. 1 от АПК.

За да се уважи молбата за отмяна, основана на чл. 239, т. 1 АПК, е необходимо обстоятелствата, които дават повод да се иска отмяна на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите обстоятелства при решаване на делото и същите да имат съществено значение по делото.

Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховен административен съд намира, че приложеното към молбата за отмяна Постановление за прекратяване на наказателното производство представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 от АПК. Видно от представените доказателства още при разглеждане на делото в първата инстанция са били налични данни за подаден от страна на управителя на ревизираното дружество сигнал до ОП [населено място] за това, че фактурата, издадена на дружеството за закупуването на процесния автомобил е с невярно съдържание, тъй като такава сделка не е осъществена. Установява се, че първоначално е образувана пр. пр. № 1648/2008 г. на РП К., която е изпратена по подсъдност на СРП и е образувана пр. пр. под нов номер № 42374/2012 г., като е образувано досъдебно производство за това, че на 10.10.2007 г. в [населено място], в ОПП – СДВР, [улица], П. М. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – фактура, на която е придаден вид, че е издадена от фирма „Г. А.- Г.“, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.

В Постановлението за прекратяване на НП, на което се позовава молителят, е направен извод, че безспорно е установено съставянето и използването на неистински частен документ – копие на фактура, на която е придаден вид, че е издадена от „Г. А.“ – Г., но не е установен авторът на деянието. От друга страна, е посочено, че умисълът за извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл.309, ал.1 от НК и по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК не може да бъде вменен на П. П. М.. В заключение е посочено, че НП срещу П. М. следва да се прекрати поради изтекъл давностен срок.

Всички тези факти и обстоятелства, описани в цитираното Постановление имат връзка с предмета на спора – наличието или не на осъществен ВОП на лек автомобил, описан в РА, поради което те следва да бъдат обсъдени от друг състав на първоинстанционния съд съвкупно с останалия доказателствен материал, събран по делото. В допълнение следва да се посочи, че АССГ е длъжен да обсъди и твърдението на ревизираното лице, че в процесния случай не е доказано наличието на възмезден ВОП. За изясняване на тези въпроси на оспорващия следва да бъде дадена възможност да ангажира писмени доказателства, включително и да се изиска преписката по ДП № 15366/2013 г. по описа на 01 РУП, пр. пр. № 50235/2011 г. по описа на СРП, свързани с твърдението му за липса на материалноправните предпоставки за начисляване на ДДС върху ВОП на лек автомобил, осъществен през м.09.2007 г.

Съобразно изложеното, молбата за отмяна, подадена от [фирма] на основание чл.239, т. 1 от АПК се явява основателна и Решение № 314 от 08.03.2010 г. по адм. дело № 6311/2009 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 11 състав в отхвърлителната му част относно начислен ДДС в размер на 22 100,88 лева по ВОП на лек автомобил БМВ Х5 през м.09.2007 г. и Решение № 5850 от 27.04.2011 г. по адм. дело № 6748/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение в съответната му част, следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението следва да се отмени в частта на присъдените след компенсация разноски в полза на дирекция „ОУИ“ – [населено място] за горницата над 250,13 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:

ОТМЕНЯ по искането на [фирма], [населено място] на основание чл.239, т. 1 от АПК Решение № 314 от 08.03.2010 г. по адм. дело № 6311/2009 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 11 състав в отхвърлителната му част относно начислен ДДС в размер на 22 100,88 лева по ВОП на лек автомобил БМВ Х5 през м.09.2007 г., както и в частта относно присъдените в полза на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - [населено място] при ЦУ на НАП разноски за горницата над 250,13 лева и Решение № 5850 от 27.04.2011 г. по адм. дело № 6748/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение в съответната му част.

ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане на друг състав на Административен съд София град за изпълнение на указанията, дадени с мотивите на решението. Решението е окончателно. Особено мнение на съдиите А. А и В. П:

Не споделяме становището на мнозинството на настоящия петчленен състав на Първа колегия на Върховен административен съд, като считаме, че молбата, подадена от [фирма] на основание чл.239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 5850 от 27.04.2011 г. по адм. дело № 6748/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение в частта, в която е оставено в сила Решение № 314 от 08.03.2010 г. по адм. дело № 6311/2009 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 11 състав в отхвърлителната му част относно начислен ДДС в размер на 22 100,88 лева по ВОП на лек автомобил БМВ Х5 през м.09.2007 г., се явява неоснователна поради следното:

За да се уважи молбата за отмяна, подадена на основание чл. 239, т. 1 АПК, е необходимо обстоятелствата, които дават повод да се иска отмяна на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите обстоятелства при решаване на делото и същите да имат съществено значение по делото.

В случая представеното с искането доказателство / Постановлението за прекратяване на наказателното производство/ е новосъздадено и не е съществувало към деня на приключване на устните състезания пред касационната инстанция.

Другият въпрос е свързан с преценка на фактите, описани в представеното Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство и какво значение имат за конкретния материалноправен спор, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт.

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство не е съдебен акт, като законодателят не го е приравнил по правни последици на влязлата в сила присъда на Наказателен съд. Съгласно чл. 300 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, само влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите относно извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

Следователно, със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове /присъди и решения/ на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство. И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване.

В случая няма влязла в сила присъда или решение на наказателен съд, с които да е установена по категоричен начин виновността на П. М. за извършено престъпно деяние по чл. 316 вр. чл.308, ал. 1 от НК. В приложеното постановление е направен извод на прокурора, че безспорно е установено съставянето и използването на неистински частен документ – копие на фактура, на която е придаден вид, че е издадена от „Г. А.“ – Г., но не е установен авторът на деянието. От друга страна, е посочено, че умисълът за извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл.309, ал.1 от НК и по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК не може да бъде вменен на П. П. М.. Така посочените факти и обстоятелства не се съдържат във влязъл в сила съдебен акт / присъда или решение/, постановен от компетентен съд и не могат да имат обвързваща сила за гражданския, респ. административния съд. В допълнение следва да се посочи, че наказателното производство е водено срещу П. М. е за това, че на 10.10.2007 г. в [населено място], в ОПП – СДВР, [улица], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – фактура, на която е придаден вид, че е издадена от фирма „Г. А.- Г.“, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК. Т.е. фактите, които са проверявани в рамките на наказателното производство, се отнасят до използването на документа / фактурата, издадена от „Г. А.“ Г./ пред отдел „Пътна полиция“ – СДВР на посочената дата във връзка с регистрация на процесния автомобил и нямат отношение към въпроса за наличието или не на осъществен от страна на [фирма] ВОП на описания лек автомобил. Следователно, не се касае за факти и обстоятелства, които имат съществено значение за изхода на конкретния материалноправен спор.

По тези съображения, считаме, че не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.239, т.1 от АПК и подписваме решението с особено мнение.

С. А. А

С. В. П