Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяС. П. по адм. дело № 6171/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „К. С. ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Чернолик, община Дулово, ул. „Кокиче” №1, чрез адв. П., против Решение № 51/29.04.2021 г., постановено по адм. дело №7/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра/АС-Силистра/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 190422003122722 от 16.10.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна, офис Силистра, потвърден с Решение № 297 от 21.12.2020 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/, гр. Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза не води до неправилния правен извод на съда, че процесните фактури може погрешка да са дублирани за една и съща доставка, но кредитното известие би следвало да остави следа в осчетоводения оборот. Изразява съображения, че липсата на договор и приемо-предавателен протокол доказват, че не е налице основание за издаване на фактура, защото не е извършена доставката. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП” Варна към ЦУ на НАП, чрез юрк. В., оспорва касационната жалба в писмена молба по делото с характер на становище по съществото на спора. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Силистра е Акт за регистрация по ЗДДС № 190422003122722 от 16.10.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна, офис Силистра, потвърден с Решение № 297 от 21.12.2020 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/, гр. Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния Акт за регистрация по ЗДДС, като е осъдил „К. С. ЕООД да заплати на данъчната администрация разноските по делото.

Съдът е приел следното от фактическа страна: При проверка, възложена с резолюция от 02.10.2020 г. с предмет – проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС, е установено, че дружеството е достигнало облагаем оборот, надхвърлящ 50 000 лева, но не към датата, посочена в заявление от 02.10.2020 г., а именно 30.09.2020 г., а към предходен момент – 31 август, 2020 г. При тези изводи и в съответствие с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС административният орган главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, офис Силистра е издал служебно процесния акт за регистрация по ЗДДС, с преценен правнозначим момент – 31.08.2020 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която сочи, че е посетило офиса на платеца по процесните две фактури „Прогрес 99“ ЕООД - гр. Добрич, че в счетоводството му не се намира оригинал на фактура на хартиен носител № 000000002 от 26.06.2020 г., съответно не е осчетоводена и фактура № 1000000002 на електронен носител от 26.06.2020 г. и няма данни за счетоводно отразяване и на кредитно известие на посочените фактури за сумата от 7 030 лева от 26.06.2020 г. Отразява се заявление на управителя на дружеството, че последното няма търговски отношения с жалбоподателя.

Според съда основният спор по делото е фактически, който рефлектира върху правната преценка – издадено ли е заявеното кредитно известие от 26.06.2020 г.; ако е издадено – променя ли то изводите за облагаем оборот над 50 000 лева към 31.08.2020 г.

След извършена проверка съдът е установил, че административният акт е издаден от компетентен орган, в необходимата форма, при липса на извършени процесуални нарушения.

Първостепенният съд е стигнал до извод, че установените по делото факти сочат, че дружеството-жалбоподател е реализирало оборот в размер над 50 000,00 лв. за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. и за него е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, като същият не е подал заявление в предвидения за това срок - 7-дневен от края на месеца, приключващ правнозначимия период, а именно – 07.09.2020 г. включително.

Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

Правилен е изводът на съда, че задължение за счетоводно отражение на стопанските операции и на свързаните с тях действия, има всяко лице, издател на съответен счетоводен документ – в случая – на процесното кредитно известие. На 28.09.2020 г. жалбоподателят е принтирал журнал на сметка № 411 „клиенти“ / л.47/, в който е отразен оборот, включващ и сума от 7 030 лева от „Прогрес 99“ ООД по фактура № 2 – втори ред от журнала. Спазвайки принципа за хронологична достоверност и документална обоснованост, към този момент – 28.09.2020 г. в същия журнал жалбоподателят би следвало счетоводно да е отразил и процесното кредитно известие, като в съответната колона „Кт BGN“ отрази сумата по кредитното известие със знак „минус“. Правилно съдът е приел за недоказано издаването на кредитно известие № 1000000004 от 26.06.2020 г, имащо отношение към процесния облагаем оборот, поради липса на счетоводно отразяване на процесното кредитно известие.

Независимо от факта дали дружеството е подало заявления за регистрация по ЗДДС до 08.09.2020г., безспорно се установява, че то е реализирало оборот, надхвърлящ прага за задължителна регистрация по ЗДДС, като към последния данъчен период преди датата на регистрацията 16.10.2020г. условията за това не са отпаднали, поради което издаденият административен акт е законосъобразен.

Доводите на касационния жалбоподател са ирелевантни по отношение законосъобразността на издадения акт за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 103, ал.1 от ЗДДС за дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация, а в конкретния случай това е 16.10.2020г. От мотивите на обжалвания акт е видно, че дружеството е надхвърлило прага на оборота за регистрация по ЗДДС и към 30.09.2020г. Следователно предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС са налице.

Изпълнението на условията за регистрация към друг, по-ранен момент- 31.08.2020г., който е посочен в обжалвания акт, е обстоятелство, което няма значение за преценката за законосъобразността на акта за регистрация. Този акт не установява данъчни задължения, а единствено датата, от която лицето е регистрирано за целите на ЗДДС, която в случая е 16.10.2020г. Констатациите на органите по приходите за наличието на по-ранна дата – 31.08.2020г., към която е достигнат облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС, са част от мотивите на обжалвания акт, но те не оказват влияние върху целта и последиците от акта.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 500 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/29.04.2021 г., постановено по адм. дело №7/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра.

ОСЪЖДА „К. С. ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Чернолик, община Дулово, ул. „Кокиче” №1, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова