Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. А. Б. против решение №2822/22.04.2015г., постановено по адм. дело № 1047/2015г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени постановения административен акт. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете инстанции.
Ответната в производството страна – полицейски орган при 08 РУ при СДВР, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени наведените в касационната жалба отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от И. А. Б. против разпореждане от 09.01.2015г. на полицейски орган при 08 РУ при СДВР, с което на жалбоподателя е разпоредено да не нарушава обществения ред; да не упражнява физически или психически тормоз спрямо лицето В. А. Б.; всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред в Р. Б.
С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата срещу оспореното разпореждане. Решението е недопустимо.
Независимо, че като правно основание в оспорения административен акт...