Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 443 от 29.02.2016 г., по адм. дело № 2446/2015 г. по описа на Административния съд – П., с което по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, офис 14, представлявано от управителя А. С. Ц. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001614002649-091-001 от 16.06.2015 г., на органи по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП – П., потвърден с Решение № 706 от 28.08.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м.07.2011 г., м.01.2012 г., м.05 и м.08.2013 г. са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС на стойност 171 484.76 лв. ведно с лихви в размер на 47 279.50 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) при събраните от първоинстанционния съд доказателства. Касаторът смята, че не са представени безспорни доказателства, че ревизираното лице е разполагало с точно този вид и количество стоки. Заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и свидетелските показания не оборват направените констатации от приходните органи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез адв.. Б, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото...