Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община – район „О. К.” против решение № 4051/11.06.2015 г. по адм. д. № 9437/2014 г. на Административен съд – София-град, второ отделение, 27 състав. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е приел, че в жилището са настанени собственици на отчужден за мероприетие на държавата имот. Настанените в общинско жилище лица са декларирали, че не притежават никакви имоти. Необосновано е твърдението на съда, че в жилището живее и дете. Такива обстоятелства не са изложени в становищата на В. П. Т., а и от справката от база данни „Население„ е видно, че неговите деца са пълнолетни. Съдът не е взел предвид, че обитаващият жилището В. П. Н. не е картотекиран като крайно нуждаещ се. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна и иска да бъде отменено обжалваното решение.

Ответникът по жалбата - В. П. Н., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административно - производствените правила, тъй като не са изяснени релевантни за случая факти и обстоятелства относно настаняването на титулярите в общинското жилище и наследствените права на жалбоподателя по отношение на тях. Изясняването на тези обстоятелства е от значение за правилното прилагане на материалния закон.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – София-град, е образувано по жалба от В. П. Н. срещу заповед № РД-09-174/19.09.2014 г. на кмета на район „О. К.“ на...