Производството е образувано по касационна жалба от старши юрисконсулт И. А. Б., в качеството му на пълномощник на Общинска служба „Земеделие и гори” – Сандански срещу решение № 295/02.04.2008 г., постановено по адм. дело № 243/2008 г. от Административен съд – Благоевград, с което е отменен протокол от 15.12.2007 г. на ОСЗГ – Сандански по преписка № 150/26.08.1991 г. и преписката е върната за произнасяне по нея, съобразно мотивите на решението.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му. Твърди се, че при идентифицирането на процесния имот по реда на Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, ОСЗГ се е натъкнала на спор за собствеността на земята между заявителя и трети лица и тъй като този спор е за материално право, а ОСЗГ не е юрисдикция и не е натоварена да решава такива спорове, неговото разрешаване следвало да стане по общия исков ред.

Ответната страна – Д. И. П., редовно призован, не се е явил и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него обжалваното решение е правилно. Правният извод за незаконосъобразност на решението за спиране на производството по преписката за възстановяване на земеделска земя бил в съответствие с фактически установеното и с правилно приложен закон. Установено било, че за постановяване на административния акт е приложено невалидно правно основание – отменения ЗАП, а за същия, фактите не обективирали приложимост на действащия чл. 54 от АПК, още повече, че производството пред органа било по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. При тези фактически и правни обстоятелства, решението следвало да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от активнолегитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Административното производство пред ОСЗГ – Сандански по преписка № 150/26.08.1991 г. е започнало по заявление от Д. И. П. за признаване и възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на с. В., община С.. С решение № 09А/Б//17.06.1997 г. са възстановени 18,513 дка от заявените 20 дка, а е отказано да бъдат възстановени 1,487 дка. Това решение не е било обжалвано. В последствие с ново решение ОСЗГ – Сандански е възстановила 14,863 дка и е отказала да възстанови 0,707 дка, за които е приела, че е възникнал спор за материално право, тъй като от страна на наследниците на А. Е. П. било образувано гражданско дело с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Поради това с протоколно решение от 15.12.2007 г. на основание чл. 13, ал. 5 от ЗАП, ОСЗГ – Сандански е спряла административното производство до решаване на материалноправния спор. Недоволен от този резултат Д. И. П. е обжалвал протокола на ОСЗГ – Сандански.

С решение № 295 от 02.04.2008 г., постановено по адм. дело № 243/2008 г., Благоевградският административен съд е отменил протокол от 15.12.2007 г. на ОСЗГ – Сандански и е върнал преписка № 150/26.08.1991 г. за произнасяне по нея, съобразно мотивите на решението. За да достигне до този резултат съдът е приел, че в ЗСПЗЗ и Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост не съществува разпоредба, даваща право на ОСЗГ да спира производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, поради спор за материално право. При възникнал такъв службата следвало да откаже възстановяването на собствеността и на двете страни и да ги насочи към разрешаване на спора по общия исков ред. Като правно основание за спиране на производството службата била посочила чл. 13, ал. 5 от ЗАП, който е отменен с влизането в сила на АПК, а в чл. 54 от АПК, където са предвидени основанията за спиране нямало такова основание, като спор за материално право или спорът да зависи от решението на друг орган. Нещо подобно се съдържало в чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, но в този случай спирането се постановявало след представянето на удостоверение за наличието на образувано друго производство, издадено от органа, пред който е образувано, а в конкретния случай започването на такова производство зависело от волята на страните. Освен това съдът е счел, че в случая не могат да се приложат общите разпоредби за спиране, предвидени в АПК, тъй като ЗСПЗЗ бил специален закон и тъй като в него не се съдържала разпоредба, предвиждаща спиране на производството, административният орган не трябвало да го спира.

Правният извод, до който е стигнал съдът е правилен, но не по изложените в него съображения. Видно от данните по делото Районен съд – Сандански е бил сезиран с иск, предявен от М. А. П., в качеството му на наследник на А. Е. П. против Д. И. П.. Искът е бил с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. С решение № 209/26.05.2003 г. по гр. дело № 236/2001 г. районният съд е отхвърлил като неоснователно искането да бъде признато за установено по отношение на Д. И. П., че наследодателят на ищеца А. Е. П. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик по давностно владение на процесния имот. Това решение е било обжалвано пред Благоевградския окръжен съд, който с решение по гр. дело № 805/2003 г. е обезсилил решението на Районен съд – Сандански и е прекратил производството по делото. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че поради неизпълнение на дадени указания в срок във връзка с редовността на иска, последният следва да се счита за нередовно подаден и поради това производството по делото прекратено. Решението е влязло в сила на 16.05.2005 г. Следователно към момента на произнасяне на ОСЗГ – Сандански с протокол от 15.12.2007 г. не е съществувал висящ спор пред гражданския съд и съответно службата не е следвало въобще да спира производството. Решението е постановено от по-горния съд и е влязло в сила. На това основание и първоинстанционният съд по настоящото производство е следвало да постанови своето решение, като отмени протокол от 15.12.2007 г. и върне преписката за продължаване на административното производство.

Тъй като крайният резултат от постановеното от Благоевградския административен съд решение е правилен, то следва да бъде оставено в сила, но административният орган следва да се съобрази с мотивите на настоящото решение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295/02.04.2008 г., постановено от Административен съд – Благоевград по адм. дело № 243/2008 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. Д.Л.