Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. М. П. от гр. Б.д против Решение № 87 от 25.03.2010 г., постановено по административно дело № 445/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспореното решение като неправилно, и в зависимост от основанието за това, да се върне делото за ново разглеждане и или съдът да се произнесе по съществото на спора.

Ответникът - Директорът на Районно управление „Социално осигуряване” - Кюстендил, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение намира касационната жалба за...