О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2707

гр. София, 28.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРИС Р.ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2052/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С., подадена чрез адв. В.З., против решение №32 от 15.02.2024г., поправено по реда на чл.274 ГПК с решение № 325/18.12.2024г., постановени по в. гр. дело № 250/2023г. на ОС-Кюстендил, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260188/ 23.12.2020г. по гр. дело №1685/2020г. на РС-Дупница, касаторката е осъдена да плати на С. Н. К. сумата 5 770 лева, с която ответницата С. се е разпоредила в периода от 29.11.2016г. до 28.06.2018г., като теглила средства на ищцата С. К. чрез ПОС устройства в страната и/или разплащала директно на търговци, в изпълнение на договор за поръчка, по силата на който С. се задължила да извършва фактически действия по организирането на ремонт на къщата на К., които средства не са отчетени и одобрени от ищцата като разходи в изпълнение на този договор, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2018г. до окончателното плащане.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се сочи, че са обусловили решаващите изводи на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС-ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите факти за не/основателност на иска по чл. 284, ал.2 ЗЗД, с излагане на правни изводи и с посочване въз основа на кои доказателства са направени; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по предмета на спор, като ги изрази писмено ясно, убедително и безпротиворечиво; 3. При спор относно конкретното съдържание на неформален договор за поръчка длъжен ли е въззивният съд да установи ясно точното съдържание на договора, респективно задължението на довереника с обвързващата сила на договореното между страните и следва ли съдът да изложи ясни мотиви по спора относно съдържанието на неформалния договор за поръчка с излагане на правни изводи с изрично посочване въз основа на кои доказателства са направени; 4. Допустимо ли е при тълкуване волята на страните при спор относно точния предмет на неформален договор за поръчка, съдът да наруши договорната свобода и да промени действителната им воля; 5. Какви са границите на тълкуване на неформален договор за поръчка по чл. 20 ЗЗД при възникнал спор относно действителното съдържание на договора, при липса на писмена форма и не/противоречивост на свидетелските показания; 6. Допустимо ли е при тълкуване волята на страните относно конкретния предмет на неформален договор за поръчка, съдът да наруши договорната свобода и да извърши „корективно“ тълкуване на волята им; 7. Задължен ли е въззивният съд при въведено възражение за недоказаност на получаването на парични средства от страна на ответника по иск с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД да изложи аргументи въз основа на какви доказателства е направил извода си за размера на получените от довереника суми; 8. Допустимо ли е противоречие в мотивите на въззивния съд относно точната сума, получена от довереника за изпълнение на договора за поръчка и допустимо ли е в мотивите една и съща сума да се сочи като усвоена от ищцата и получена от ответника. Касаторът формулира и следните въпроси: 9. Допустимо ли е предоставянето на банкова карта с неустановена към момента на предаването наличност на суми по свързаната с картата банкова сметка, да се приеме за „предаване на парични суми на ответницата“, каквито са задължителните указания, дадени в решение № 50074/19.05.2023г. по гр. д.№ 662/2022г. на ІV ГО на ВКС; 10. Държането на банкова карта от довереника през определен период от време равносилно ли е на получаване на парични средства, при установените обстоятелства: банковата карта е била на разположение на ищцата в периодите, когато тя е била в България; от картата са изтеглени с 67 отделни трансакции 26 900,87 лева, от които според съда усвоени от ищцата са 25 958,68 лева; 11. Допустимо ли е не/изпълнението на задължението на довереника да даде сметка по чл. 284, ал.2 ЗЗД за извършеното, да се основава на одобрение или неодобрение на част от разходите по изпълнението на договора за поръчка, чийто предмет не е ясно формулиран; 12. При установени с гласни доказателства конклудентни действия на доверителя по приемане на извършеното от довереника през дълъг период от време, допустимо ли е в последствие отказ от одобрение на част от разходите; 13. Допустимо ли е изпълнението на задължението на довереника да даде сметка, съдът да обоснове с приета СТЕ, която не се е съобразила с представените по делото разходно оправдателни документи в отчет на довереника, не е взела предвид разходваните от довереника суми за обзавеждане на процесния имот, а е работила с нормативно определени разходни норми за строителство. Касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 14. Доброволното предаване, респективно държането на банкова карта от довереника/ ответника, съответства ли на критериите за получаване на парични суми по смисъла на ЗЗД; 14а. Държането на банковата карта равносилно ли е на получаване на пари с оглед обстоятелството, че ищецът е титуляр на действащо съглашение между банката-издател и картодържателя и има правна и фактическа възможност да извършва свободно плащания по банковата си сметка, независимо от това кой в определен момент държи картата, тъй като в процесния период е собственик на банковата сметка и на банковата карта и по силата на договора с банката няма право да право да предоставя картата на трети лица.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответницата в касационното производство С. Н. К., чрез процесуален представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Обжалваното в настоящото производство въззивно решение на ОС-Кюстендил е постановено след като с решение № 50074 от 19.05.2023 г. по гр. д.№ 662/2022г. на ІV ГО на ВКС е обезсилено предходното въззивно решение № 260194/28.09.2021г. по в. гр. дело № 72/2021г. на Окръжен съд-Кюстендил (с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260188/23.12.2020г. по гр. д.№ 1685/2020г. на РС-Дупница, Р. С. е осъдена, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, да плати на С. К. сумата 5203,65 лева) и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на окръжния съд. В решението на ВКС са дадени указания при повторното разглеждане на делото въззивният съд да се произнесе по предявения от С. К. против Р. С. иск, квалифициран от ВКС като такъв по чл.284, ал.2 ЗЗД, с който ищцата претендира сумата 16 784 лева, представляваща разликата между изтеглените от ответницата от банковата сметка на ищцата суми и отчетените и одобрени от ищцата разходи, предоставени й по силата договорно правоотношение, породено от неформално сключен договор за поръчка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е установил от фактическа страна следното: ищцата е собственик на жилищна сграда и гараж в с.Б., [община] и на 1/2 идеална част от поземления имот, върху който сградите са построени; по сметка на ищцата, открита в „Експресбанк“ АД-клон Дупница, са били преведени 16 500 лева и 18 500 лева от името на наредителя А. П.; в периода от 29.08.2016г. до 31.08.2018г. по друга сметка на ищцата в „Експерсбанк“ АД са направени различни парични преводи на обща стойност 30 762 лева; в периода от 29.08.2016г. до 31.08.2018г. от тази сметка са теглени различни суми - от АТМ устройство в страната сумите са в размер 23 281 лева, а изтеглените от ПОС в страната суми са 3 059,09 лева; сумите, теглени от ПОС в чужбина суми са 560,78 лева (заключение на ССчЕ, приета във въззивното производство). Представени по делото са фискални бонове, стокови разписки, фактури, гаранционни карти и др. за закупени строителни, други материали и мебели на обща стойност 7 451,43 лева, в част от които като получател е посочена ответницата. Представени са и фискални бонове, стокови разписки, фактури, гаранционни карти и др. за допълнително направени разходи по закупуване на строителни материали в общ размер 4 320, 01 лева, както и разписки от трети за процеса лица за получавани суми за извършвана от тях работа на обща стойност 9 365 лева. Тези писмени доказателства ищцата е оспорила с твърдение, че същите са с дати, когато не е текъл никакъв ремонт в обекта, собственост на ищцата. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено пред РС-Дупница, ищцата е признала следните сочени от ответника в отговора на исковата молба разходи и приложени за тях отчетни документи: сумата 346,00 лева-за помпа, сумата 159,99 лева-за шкаф за баня и сумата 54,99 лева-за огледало или общо - 560,98 лева. Според заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ пазарната стойност на количествата строително монтажни работи, извършени в имота на ищцата са в размер 18 000 лева-за видове СМР в т. ч. материали и труд и доставени материали. В откритото съдебно заседание на 11.02.2020г., вещото лице е направило поправка на заключението, като общо СМР и доставка материали е изчислило на 15 045 лева.

От правна страна въззивният съд е приел, че с оглед задължителните указания на ВКС в решението по гр. д. № 662/2022г. и при твърдяно наличие на неформален договор за поръчка (мандат) и предаване на парични суми на ответницата с оглед изпълнението на задълженията й като довереник по този договор, връщането на част от които средства ищцата претендира в настоящото производство на договорно основание (като разликата между изтеглените от ответницата от банковата сметка на ищцата суми и отчетените и одобрени от ищцата разходи), спорът е по чл. 284, ал.2 ЗЗД. След анализ на ангажираните доказателства и направените по делото признания на всяка от страните, съдът е приел за установено възникналото правоотношение по договор за поръчка с ответницата, по силата на който ищцата й предоставила пари – в случая банковата си карта, от която са усвоени суми, а ответницата се е задължила да извършва фактически действия по организирането на ремонт в приземния етаж на къщата на ищцата - да намери майстори, за купи материали, да плаща на майсторите и др. Съдът е посочил, че макар да липсва нарочен писмен договор, който да доказва процесната сделка, наличието на посочената облигационна връзка между страните е установена от събраните гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Л. К., Й. Р., Й. К. и П. К., които ценени при условията на чл. 172 от ГПК, дават представа за съществуването й. В този смисъл са и писмените доказателства-договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 61/2013г., видно от който ищцата е собственик на имота в [населено място], който е бил и обект на ремонт. Установено е и, че в приземния етаж от жилището, ответницата се съгласила да извършва от името на ищцата действия по организирането на ремонт. В този смисъл са и показанията на свидетелите К. К., Й.К., Пл.К., В.И., Бл. К. и Л. К., които в тази си част не си противоречат.

Спорният въпрос, според въззивния съд е, дали и в какъв размер са представени суми на ответницата, необходими за изпълнение на този договор, респ. налице ли е отчет за извършената работа и изразходваните средства в пълнота. След анализ на ангажираните доказателства съдът е приел за установено и безспорно, че ответницата е разполагала с банковата карта на ищцата в периода от 29.11.2016г. до 28.06.2018г.; имала е възможност и за интернет банкиране по сметка на ищцата в долари чрез собствен компютър, от която пък е била захранвана първата сметка. В този смисъл ответницата е направил признание пред въззивния състав на съда, но с пояснението, че в периодите, в които ищцата е била в РБългария, картата е била в нея. Това твърдение не е било оспорено надлежно, респ. обратно доказване не е предприето, поради което съдът е обосновал извод, че в периода от 29.11.2016г. до 28.06.2018г. ответницата е имала възможност и е извършвала разпореждане със средства на ищцата, намиращи се в посочените сметки, с изключение на периодите на пребиваването на ищцата в страната. Посочил е, че този извод не се опровергава от заключението на вещото лице М. В., според което ищцата е имала открити две банкови сметки в „Експресбанк“ АД, клон Дупница; от доларовата й сметка към сметката й в лева са били прехвърлени суми в размер 30 762 лева; от левовата сметка за периода от 29.11.2016г. до 28.06.2018г. са усвоени суми в общ размер 26 900,87 лева. Съдът е посочил, че липсват данни титулярът на сметката да е отказвал изпълнението на съответните платежни операции, дори напротив още с исковата молба ищцата твърди, че е дала съгласие ответницата да оперира с банковата й карта; ответницата не само не е оспорила това твърдение, но е направила и признание за тези обстоятелства. Предвид това съдът е направил извод, че част от посочената сума е била усвоена от ответницата, чрез теглене на суми и/или разплащане с търговци. От сумата 26 900,87 лева съдът е извадил суми, за които ответницата не дължи отчет: 381,41 лева (извършени тегления на ПОС за плащания към търговци в страната и чужбина, извършени от ищцата при престоя й в България) и 560,78 лева, с които ищцата се е разплащала на търговци в чужбина. Така съдът е приел, че усвоената от ответницата сума за плащания по процесния договор от банковата карта на ищцата е в общ размер 25 958,68 лева. От тази сума е извадил отчетената от ответницата работа - стойността на част от дейностите, описани в приложената по делото тетрадка и сумите, посочени в приетите фискални бонове, стокови разписки, фактури, гаранционни карти и др. за закупени строителни, други материали и мебели, съобразявайки уточнението на вещото лице В. П., направено в съдебно заседание на 11.02.2020г. относно количествено-стойностното изражение на извършените дейности и вложени материали. Съдът е съобразил обстоятелството, че ищцата е признала разходи за закупуване на помпа, шкаф за баня, огледало и мебели, и съответно е извадил и тези разходи. Така е приел, че по делото е установено, че за разходването на сумата 10 701,48 лева, усвоена за разплащания по договора за поръчка, е даден отчет. Към този размер на отчетени действия по договора и заплатени във връзка с него суми съдът е добавил и сумите за платен труд във връзка с изпълнението му-общо сумата 9 365,00 лева. Предвид това, съдът е обосновал извод, че довереникът е извършил действията, които са предмет на договора за поръчка, като е организирал и заплатил ремонтните дейности във връзка с изпълнението му, както и доставени материали, мебели и оборудване на обща стойност 20 188,68 лева, респ. в нарушение на задълженията си по чл. 284, ал. 1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си в пълнота – до 25 958,68 лева, като е разходвал предоставените му парични средства за изплащане на разходи за изпълнение на възложената му поръчка само частично и за него е възникнало задължение по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да върне остатък в размер 5 770 лева на доверителя, т. к. тя се явява получена, но неизразходвана при изпълнение на поръчката. В заключение съдът е приел, че искът следва да бъде уважен до сумата 5 770 лева.

При тези мотиви на въззивната инстанция, решението на ОС-Кюстендил в атакуваната от касатора част не следва да се допуска до касационен контрол.

Част от формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд и нямат нужното значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. Друга част – са фактически, а останалата част - са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, поради което отсъства допълнителното селективно основание, на което страната се позовава.

По-конкретно: По отношение на първите два процесуалноправни въпроса и въпрос 7, доколкото касаят правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпросите е положителен и е даден в многобройната и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава, с която въззивния съд изцяло се е съобразил. Съгласно ППВС № 1/1953г. решението следва да съдържа: точни, ясни и убедителни мотиви; точен и кратък отговор на всички поставени въпроси по делото; фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Според разясненията, дадени в ТР № 1/04. 01.2001г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в ТР № 1/19.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на относимите и допустими доказателства, по отделно и в съвкупност и да обсъди доводите и възраженията на страните; длъжен е да основе решението си върху приетите за установени от него факти и да определи правното им значение, съобразно приложимите правни норми като цялата дейност бъде отразена в мотивите. Произнасянето следва да стане в рамките на въведените доводи във въззивната жалба и отговора, на основание чл.269 от ГПК. В случая въззивният съд не се е отклонил от своите задължения. Подробно е дал правно разрешение, съобразно правната квалификация на иска, осъществявайки и задължението по чл.294, ал.1 ГПК; разпределил е доказателствената тежест между страните, допуснал е и е приел поисканите доказателства. Разгледал е фактите, посочени в исковата молба и възраженията на ответницата, изводите на съда са обосновани след анализ на писмените и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Предвид това не е налице противоречие с разрешенията на задължителната и трайна съдебна практика, на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Поставените втора група въпроси (от 3 до 6 включително) отнасящи се до това как съдът следва да тълкува волята на страните по сключен между тях неформален договор не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано частичното уважаване на иска по чл. 284, ал.2 ЗЗД. Поради това, предвид разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросите не могат да се квалифицират като правни с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК и да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване.

Поставените от касатора последна група въпроси (от 8 до 14а включително), освен че са некоректно формулирани и част от тях са фактически, са относими към правилността на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи. Това би било релевантно във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекция на жалбата. Следва да се допълни, че според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, съгласието за изпълнение на определени правни действия може да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатно правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.284, ал.1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Изводите на въззивния съд, че страните са били обвързани от неформален договор за поръчка, по силата на който ищцата е предоставила на ответницата парични средства за изпълнение на договора, чрез предоставяне на банковата си карта, в която е имало наличност в установения по делото размер; че ответницата е извършвала разпореждане с паричните средства на ищцата, разплащайки се с майстори и закупувайки строителни материали, мебели и оборудване, но липсват доказателства да е дала отчет на ищцата за част от предоставената за изпълнение на поръчката сума, са въз основа на подробен анализ на писмените и гласни доказателства, както и на направените от двете спорещи страни признания за част от релевантните факти. Несъгласието на жалбоподателката с направените от въззвиня съд фактически и правни изводи не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Кюстендил в атакуваната част не може да бъде допуснато.

При този изход на делото касаторката следва да бъде осъдена да плати на С. К. разноските в касационното производство в размер 1000 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024г. с удостоверяване, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №32 от 15.02.2024г., поправено по реда на чл.274 ГПК с решение № 325/18.12.2024г., постановени по в. гр. дело № 250/2023г. на ОС-Кюстендил, в обжалваната от Р. Г. С. част.

ОСЪЖДА Р. Г. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [община], [улица], да плати на С. Н. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], сумата 1 000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: