О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1630

гр. София, 28.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 24 април, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №455/25 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. Б. Б. и В. Б. Б. срещу Решение №115/12.11.2024 г. по в. гр. д. №510/23 на Апелативен съд-В. Т. с което същият след отмяна на Решение № 417/01.08.2023 г. на Окръжен съд - В. Т. по гр. д. № 50/2022 г. по описа на същия съд в обжалваната осъдителна част, вместо него е постановил друго с което е отхвърлил предявените от Б. Б. Б., с ЕГН [ЕГН] и В. Б. Б., с ЕГН [ЕГН] - и двамата от [населено място], [улица], вх.“А“, ет. 4, срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД - [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на суми от по 120 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. Б. Б. - техен син, настъпила в резултат ПТП на 08.09.2018г. между лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. [рег. номер на МПС] и товарен автомобил „ДАФ“ с рег. [рег. номер на МПС] , със застраховка по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от „ЗК Лев инс“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 31.07.2019 г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в допуснати съществени нарущения на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода за това, че вредоносното ПТП не е възникнало от виновното поведение на водача на товарния автомобил, чиято ГО е застрахована при ответника-застраховател, а от неадекватно поведение на самия пострадал –син на ищците .

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:

Ищците Б. Б. Б. и В. Б. Б. са предявили против „ЗК Лев инс“ АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на суми от по 120 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Б. Б. Б., настъпила в ПТП на 08.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на произшествието - 08.09.2018 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищците са обосновали, че ПТП е настъпило по вина на двамата водачи - на лекия автомобил, управляван от пострадалия Б. Б. Б. и на товарния автомобил, управляван от Ф. О. М., застрахован по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от „ЗК Лев инс“ АД.Изложили са следната фактическа обстановка: Водачът на товарния автомобил се е движел на ок. 1.00 - 1.20 м. в насрещното полуплатно, а водачът на лекия автомобил е реагирал неправилно на опасността и е отклонил автомобила наляво към насрещното платно, в резултат на което е настъпил удар между превозните средства и е починал водачът на лекия автомобил Б. Б. Б.. След смъртта му ищците - негови родители, изпаднали в тежка скръб от загубата. Отношенията със сина им били топли и близки, основани на привързаност, обич, подкрепа и уважение. Справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 180 000 лв. - 200 000 лв. за всеки от родителите, но предвид това, че пострадалият е допринесъл за пътния инцидент, т. е. налице е съпричиняване, претенциите са в размер на 120 000 лв. за всеки от двамата ищци.

Въззивният съд е приел за доказана и установена по делото следната фактическа обстановка:

По делото е изяснено настъпването на ПТП на 08.09.2018 г. на път 11-51, км. 30+300, ок. 06.20 ч. между л. а. „Ф. Г. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Б. Б. Б. и т. а. „ДАФ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Ф. О. М.. По делото са представени Констативен протокол № 12/08.09.2018 г. за ПТП с пострадали лица и материални щети, съставен от автоконтрольор в „Пътен контрол“ при РУ на МВР - Търговище, както и образуваното ДП № 601/2018 г. на РУ на МВР - П.. Видно от досъдебното производство, преобразувано в ДП № 12/2019 г. по описа на ОСлО в ОП - Търговище, е прекратено с Постановление от 16.01.2020 г. на ОП - Търговище.

Не се спори, че към датата на произшествието за товарен автомобил „ДАФ с рег. [рег. номер на МПС] е била валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗК Лев инс“ АД.

Относно механизма на ПТП пред първата инстанция е била допусната единична автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц. Лука М.. Според заключението на вещото лице, произшествието е настъпило на зазоряване, в сухо време, при нормална видимост при осветеност на платното от автомобилните фарове на къси светлини. Платното за движение по път II - 51 в района на произшествието е прав пътен участък, предназначено за двупосочно движение. Липсвала е хоризонтална маркировка, като асфалтовата настилка е била фрезована, тъй като пътният участък е бил подготвен за ремонт. От двете страни на платното за движение е имало насипи от фрезованата настилка, в резултат на което широчината на платното за движение в района на произшествието е варирала от 7.0 м. до 7.20 м.

Лек автомобил „Ф. Г. управляван от пострадалия, се е движел по път II-51 в полагащата му се пътна лента в посока от [населено място] към разклона за [населено място] и [населено място], в посока от изток към запад, а товарният автомобил „ДАФ с прикачено полуремарке „Шмитц се е движил в посока от запад към изток. Според вещото лице мястото на удара между автомобилите е било в лентата, полагаща се за движение на лекия автомобил - по дължина на платното за движение - западно от мерната линия на ориентира на разстояние от порядъка на 25.50 м., а по широчина на платното за движение - 0.55 м. - 0.65 м. в дясно от описаната в протокола за оглед вдлъбната ивица по средата на пътя спрямо посоката от изток на запад.

Според вещото лице преди и към момента на удара лекият автомобил се е движил по траектория на права, лежаща в полагащата му се за движение пътна лента, като в материалите по делото липсват данни да е променял посоката на движение преди мястото на удара в ляво спрямо движението си. Към момента на удара, под въздействие на резултантната на импулса на силата на скоростта на лекия автомобил, насочена на запад, и сила насочена в посока югоизток (косо на дясно и в посока обратна на движението), лекият автомобил е извършил минимално постъпателно движение напред и наляво като е навлязъл с предната си част под по-високата предна част на товарния автомобил, като е положил следа от протриване с предната си лява гума, било е разрушено предно ляво окачване, вследствие на което е била положена и последваща вдлъбнатина. След изразходване на кинетичната му енергия, под въздействие на силата на удара, лекият автомобил е извършил ротация около вертикалната си ос, като е положил върху платното за движение следа от продиране и следа от странично протриване, след което се е установил на мястото, описано в протокола за оглед.

Товарният автомобил се е движил по платното за движение в посока изток по траектория на права, като е заемал частично с левия си габарит пътната лента, полагаща се за насрещно движение. В определен момент водачът на товарния автомобил е реагирал на опасност като е променил посоката на движение на автомобила в посока североизток, насочена под ъгъл от порядъка на 5 градуса спрямо вдлъбнатата ивица по средата на пътя. Към момента на удара, левият габарит на товарния автомобил е отстоял на разстояние от порядъка на 0.65 м. в ляво от вдлъбната ивица спрямо посоката му на движение. След удара товарният автомобил е продължил движението си напред, навлязъл е в полагащата му се за движение пътна лента, достигнал до насипа и се е установил в дясно от платното за движение.

Според експертизата непосредствено преди удара скоростта на движение на л. а. „Ф. Г. е 90.5 км./ч., а на т. а. „ДАФ - 75 км./ч. Според вещото лице всеки един от водачите е разполагал с техническа възможност да възприема визуално светлините на насрещно движещото се превозно средство от дистанция извън зоната на осветеността на платното за движение от автомобилните фарове. Поради липсата на хоризонтална маркировка, обаче, тази дистанция не е предоставяла техническа възможност на водачите да преценят конкретното местоположение на насрещно движещото се превозно средство по широчина на платното за движение. Следователно, всеки един от водачите е имал техническата възможност да възприеме насрещно движещото се превозно средство и неговото разположение по широчина на платното за движение в зоната на осветеността на платното за движение от автомобилните фарове на къси светлини - т. е. в момент, в който отстоянието между двете МПС е било от порядъка на 50 м., мерено по надлъжната ос на платното за движение. Предвид това, опасността пред двамата водачи е възникнала в момента, в който отстоянието между тях е било от порядъка на 50 м. Според заключението, в момента, в който всеки един от водачите е разполагал с техническата възможност да възприеме насрещно движещото се превозно средство и неговото разположение по широчина на платното за движение (момента на възникване на опасността), отстоянието на всяко едно от процесиите МПС до мястото на удара е било - 27.4 м. на лекия автомобил и 22.7 м. на товарния автомобил. Като се имат предвид установените траектории и скорости на движение на двата автомобила, водачът на товарния автомобил не е имал възможност от техническа гледна точка да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране или промяна на траекторията си на движение в дясно, но е разполагал с възможността от експлоатационно - техническа гледна точка да предотврати процесното ПТП, ако в момента, в който е възприел визуално светлините на насрещно движещото се МПС, е коригирал траекторията си за движение в полагащата му се за движение пътна лента. Това не е сторено и по този начин той е предизвикал процесното ПТП.

От теоретична гледна точка водачът на лекият автомобил е можел да избегне удара като промени траекторията на движение на управлявания автомобил на дясно и премине през свободния коридор, ограничен от левия габарит на товарния автомобил и южната граница на платното за движение. От практическа експлоатационно - техническа гледна точка, обаче, предприемането на тази маневра в условията на конкретната пътна обстановка е действие с непредвидим завършек, съответно - водачът на л. а. „Фолксваген не е разполагал практически с възможност да избегне удара и да предотврати ПТП.

Така, според единичната автотехническа експертиза основната причина за настъпването на процесното ПТП е движението на товарен автомобил „ДАФ в района на произшествието с несъобразена с пътната обстановка скорост и по траектория, при която левият му габарит е бил на разстояние от порядъка на 1.54 м. в ляво от вдлъбнатата разделителна ивици на платното за движение, в полагащата се за движение на л. а. „Фолксваген пътна лента. Предпоставка за настъпването на процесното ПТП е движението на двата автомобила в района на произшествието с несъобразена с пътната обстановка скорост.

Вещото лице е посочило, че при установените траектории на движение на двете МПС в района на произшествието и при скорост на движение от 50 км./ч., удар между тях е щял да бъде реализиран.

Според тройната експертиза товарната композиция с влекач ДАФ и ремарке Шмитц се е движела от [населено място] за [населено място] със скорост на движение около 75 км/ч, при опасна зона за спиране около 93 м. В лентата за насрещно движение от [населено място] към [населено място] се е движел лек автомобил Ф. Г. управляван от пострадалия, със скорост на движение около 81 км/ч, при опасна зона за спиране около 77 м. Според тройната експертиза, лекият автомобил се е отклонил от централната част на своята лента за движение към лентата за насрещно движение, когато двете МПС са се намирали едно от друго на разстояние около 93 м., при сбор от опасните зона за спиране около 170 м. Към този момент водачът на товарната композиция, която се е намирала в лентата си за движение и на около 45 м. преди мястото на удара, е реагирал чрез предприемане на спиране. На около 20 м. преди мястото на удара лекият автомобил е навлязъл в лентата за движение на товарната композиция, която към този момент се е намирала на разстояние от около 18 м. преди мястото на удара. Настъпил е удар между превозните средства, като мястото на удара е било изцяло в пътната лента за движение на товарната композиция, на 26 - 27 м. западно от мерната линия на ориентира, в граници: от оста на платното за движение до около 0,6 м. на юг от нея - към лентата за движение на товарния автомобил. Към момента на удара лекият автомобил е бил с надлъжната си ос на ляво към лентата за насрещно движение под ъгъл около 3-5°, а товарната композиция - с надлъжна ос успоредна или почти успоредна на същата ос. Към момента на удара товарната композиция се е намирала изцяло в полагащата й се пътна лента, а лекият автомобил е заемал с предната си част около 0,6 м. от лентата за насрещно движение. Според тройната техническа експертиза водачът на товарната композиция не е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Той е предприел спиране в най - ранния момент, респ. към момента на отклоняване на лекия автомобил към лентата му за движение, когато двете МПС са се намирали един от друг на разстояние от около 93 м. при сбор от опасните зони за спиране около 170 м. Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, като запази управлението на автомобила в дясната пътна лента и не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на движещо се по нея и в опасна близост МПС. Съобразно тези данни вещите лица дават заключение, че е налице достатъчно странично разстояние (цялата северна лента - 3.60 м.) за безопасно и безпрепятственото разминаване между МПС. Експертизата дава заключение, че действията на водача на товарната композиция не са допринесли за настъпване на пътния инцидент.

При така установеното, съдът е приел предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер от по 120 000 лв. за всеки от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им в ПТП на 08.09.2018 г., за неоснователни, тъй като произшествието не е настъпило поради виновно противоправно по см. на чл. 45 от ЗЗД поведение, извършено от водача на товарния автомобил, застрахован от ответника по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въззивният съд изрично е изложил детйлно съображения за това, защо кредитира заключението на тройната автотехническа експертиза, съответно – защо не кредитира заключението на единичната техническа експертиза, допусната пред първата инстанция. Според изложеното: съществената разлика между двете експертизи се състои в това, че единичната експертиза приема за място на удара следа, намираща се в лентата за движение на лекия автомобил, която според вещото лице е от протриване на лявата гума на лекия автомобил. Според тройната експертиза, вдлъбнатината в асфалта е отложена от лявото предно окачване на лекия автомобил по време на фазата на удара. Предвид ширината на платното в тази част (7.2 м.) и ширината на пътната лента (3.6 м.), така намерената вдлъбнатина попада изцяло в лентата за движение на товарния автомобил. Пред следата се наблюдава „мазно“ петно от разлята вследствие на удара течност от лекия автомобил (автомобилен флуид). От лявата му страна има отложена типична следа от джанта. Следата е коса, отложена от предно ляво колело на автомобила по време и след фазата на удара. Началото на следата от джанта е почти от нивото на вдлъбнатината, с направление косо към челната част на лекия автомобил. След тези следи и косо към предната част на лекия автомобил се виждат множество следи от задиране, неравномерно разположени по ширина от около 0.5 - 1 м.. Вещите лица изчисляват, че след удара автомобилът се е върнал назад със силна ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, в резултат на ударните сили, чиято директриса минава от лявата страна на масовия център на автомобила, а това се потвърждава и от деформациите на автомобила върху 1/3 от челната повърхнина на лекия автомобил. Лявата челна част на товарната композиция е деформирана, като са отделени частично спойлери и платстмасови елементи. Челната лява част на лекия автомобил е проникнала в тази зона и е деформирала лявата стълба за качване в кабината и предното ляво колело на влекача до степен, че то е завъртяно на около 70­80 градуса спрямо надлъжната ос на влекача.

Съдът е счел за обосновано заключението на тройната автотехническа експертиза, тъй като в него мястото на удара е определено съобразно намерените на местопроизшествието следи и находки, и при отчитане на конкретните деформациите на двата автомобила, на движението им след удара и на динамиката на удара. В момента на удара и двете МПС са в лентата за движение на товарния автомобил - той изцяло, а лекият автомобил частично. Изводът, който се налага от заключението на тройната автотехническа експертиза, според въззивния съд е, че ПТП не е настъпило по вина на водача на товарния автомобил. Той не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Когато лекият автомобил се е отклонил от централната част на своята лента за движение към лентата за насрещно движение, товарната композиция се е намирала в лентата си на движение на разстояние 45 м. преди мястото на удара, като водачът й е бил предприел спиране. На около 20 м. преди мястото на удара лекият автомобил е навлязъл в насрещната лента, а в този момент товарният автомобил се е намирал на разстояние около 18 м. преди мястото на удара. Последвал е ударът, при който лекият автомобил е бил с надлъжна ос наляво под ъгъл около 3-5 градуса, като мястото на удара е в лентата за насрещно движение, на около 0.60 м. в лентата за движение на товарния автомобил. Произшествието, според съда на база тройната САТЕ, е било предотвратимо от водача на лекия автомобил, който не е следвало да навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на движещо се по нея превозно средство. Видно от заключението на тройната автотехническа експертиза и приложените към него схеми, товарният автомобил се е движел не в крайната дясна част на своята лента, а по-близо до разделителната линия. Тук следва да се посочи, че пътната настилка в участъка е била фрезована, без хоризонтална маркировка, с насипи от двете страни от фрезованото покритие. При ширина на пътя от 7.2 м. разминаването на двете превозни средства е било възможно, ако товарният автомобил се е движил най-вдясно на своята лента. С оглед на отговора, даден от вещите лица в съдебно заседание при изслушването им, че поради това, че лекият автомобил е навлязъл под ъгъл в насрещното платно, което означава че удар би настъпил и при движение на товарния автомобил най-вдясно на лентата, съдът е отклонил искането на жалбоподателите за назначаване на допълнителна експертиза, която да изследва въпроса.

Ето защо, въззивният съд е заключил, че не е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД , т. е. липсва деликтно поведение на застрахования от ответника водач, с оглед на което, предявените от ищците против ответното застрахователно дружество искове с правно основание чл. 432 от КЗ били неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора множество въпроси: Длъжен ли е съдът да следи, вкл служебно за обоснованост, вероятна неправилност, пълнота и яснота на експертните заключения, и ако констатираподобен порок да допусне по реда на чл. 201 ГПК повторна или допълнителна експертиза за изясняване на обективната истина ;Следва ли въззивният съд да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка; Длъжен ли е въззивният съд да формира крайните си изводи по съществото на правния спор в съответствие с материалния закон, логичните, научните, опитните и процесуалните правила, при обсъждане на противоречиви доказателства ; Следва ли съдът да се мотивира обосновано, в случай че не възприеме представени по делото експертни заключения?

Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС - посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК.

Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

В случая, нито един от така формулираните въпроси не отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора, доколкото отговорът им не би обусловил изход по спора, кой да е различен от така приетия от въззивния съд в обжалваното пред ВКС решение. Всичките въпроси се отнасят до задължението на съда да възприеме и се съобрази със заключението на експертите, като при противоречие между констатациите на в. л от единичната и тройна експертиза длъжен ли е съдът да мотивира коя от двете кредитира и защо.

При произнасянето от страна на съдебния въззивен състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения, възпроизведени по-горе, за това, защо същият счита за обосновано заключението на тройната автотехническа експертиза относно механизма на настъпване на ПТП и причините за това. Следователно липсват и каквито и да е процесуални пропуски на съда, на които се съдържат имплицитно в така повдигнатите въпроси. В този смисъл не е налице и каквото и да противоречие с посочените решения по чл.290 ГПК по така наведените правни въпроси. Произнасянето на въззивния съд се основава на констатациите, че произшествието е било предотвратимо от водача на лекия автомобил/ пострадалият водач на л. а.-син на ищците/ , който е навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на движещо се по нея превозно средство. Единствено неговото поведение като водач на МПС е станало, според съдебния състав, причина за настъпването на ПТП.

По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №115/12.11.2024 г. по в. гр. д. №510/23 на Апелативен съд-В. Т. в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.