Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Образувано е по касационната жалба на областния управител на област с административен център гр. Б. против решение по адм. д.№ 1331/ 2005 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска обезсилване на същото като постановено по недопустима жалба. В касационната жалба се твърди, че с решение № РД-07-307/ 9.10.2000 г. на областния управител е отказано признаване на обезщетение за процесния имот от 6800 кв. м. терен, застроени от които 2455 кв. м. от ТПК "А"АД поради обезщетяване по чл. 18 от ЗППДОП. Постановил отказ и за онази част от терен от 6800 кв. м., от които застроени 2455 кв. м., попадащи в терен на ТПК"Амброзия" с мотиви, че теренът е възстановен на Н. Т. Н. със заповед на кмета на община Б. със заповед №2400/ 23.12.1992 г. С писмо изх.№ 98-Б-4027/30.10.2000 г. решението е изпратено на Наум Т.Николов, като му е указано внасянето на депозит за експерт за изготвяне на оценка във втората фаза на ЗОСОИ. Пред първоинстанционния съд е представено решение №1330/ 6.11.1997 г. по гр. д.№ 443/1995 г. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК и чл. 59 от ЗЗД предявени от Н. Т. Н. срещу "Бутилираща компания" гр. Б. за установяване право на собственост върху 6800 кв. м., застроени от които 2 455 кв. м. Решението е влязло в сила на 24.01.2000 г., т. е. преди произнасянето от страна на областния управител с решение № РД-07-307/ 9.10.2000 г.

От така установената фактическа обстановка следва да се направи следния правен извод: Жалбата пред окръжния съд е недопустима, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а съдебното производство прекратено.

По направеното в срока по чл. 6, ал.1 от ЗОСОИ заявление от наследодателя на касаторите за обезщетение за 1/ 4...