Решение №5666/21.04.2011 по адм. д. №6763/2010 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. В., гражданин на Индия, подадена чрез пълномощника му адв. П. Т., против решение № 3 от 25.01.2010 год., постановено по адм. д. № 8036/ 2009 год. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № ХМ-10951/ 20.10.2009 год. на директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Р. Б.. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания отказ и връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне.

Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за основателна по същество.

С обжалваното решение Административен съд - София град е

приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Счел е, че атакуваният отказ е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е неправилно.

По делото е установено, че на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ жалбоподателят П. А. В. е подал молба за разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Р. Б., входирана в дирекция "Миграция" на 10.08.2009 г. Същият има издадено разрешение за пребиваване до 25.05.2010 год. Жалбоподателят е редовен специализант в Клиниката по ортопедия и травматология при МУ - София за срок от пет години, считано от 10.05.2005 год. Видно от приложената служебна справка от 16.05.2009 год., чужденецът е със статут на продължително пребиваващ в страната, влязъл е на 29. 09.1997 год. и има надлежно издадени разрешения за пребиваване. Лицето е напускало територията на България, като за периода от 3.06.2003 год. до 16.09.2003 год. е пребивавал на територията на САЩ. Влязъл е през Аерогара - София с виза "Д", издадена от Консулската служба в Ню Йорк. На 29.07.2003 год. е изтекъл срокът на предходното разрешение, като по подадена нова молба за удължаване на срока, на 21.11.2003 год. на Виласан е издадено ново разрешение. Съгласно

чл. 23 от ЗЧРБ чужденците пребивават в Р. Б. краткосрочно и дългосрочно, като дългосрочното пребиваване може да бъде продължително или постоянно - с разрешен неопределен срок. Предпоставките за получаване на разрешение за посочените в закона видове дългосрочно пребиваване, респективно - изискуемите документи, които чужденецът следва да представи в съответната процедура, са посочени в Правилника за прилагане на

ЗЧРБ. По отношение на придобиването на право на постоянно пребиваване в хипотезата на

чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ (ред.ДВ, бр. 36/ 2009 год.) обстоятелствата, които следва да установи чужденецът и документите за удостоверяването им, са изброени подробно в Правилника.

Компетентният орган, който е разрешил пребиваването на чужденеца, може да изисква и други документи в зависимост от основанието, на което чужденецът е пребивавал в страната, но в рамките на визирания в закона срок, а именно през последните 5 години.

Установените и неоспорени от двете страни относими факти и обстоятелства сочат на изпълнение на предвидените в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ (ДВ, бр. 36/ 2009 год.) основания и липсата на отрицателни законови предпоставки за издаване на исканото разрешение. Оспореният отказ на компетентния административен орган е постановен с мотив за неизпълнение на изискван

ето чужденецът да е пребивавал на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години. Като фактическо основание за своя извод в административния акт е посочено прекъсване за периода 29.07.2003 г. - 21.11.2003 год. Легална дефиниция на "пребиваване без прекъсване" е дадена в

§ 1, т. 3 от ППЗЧРБ - когато чужденецът пребивава на законово основание - с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерския съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция "Миграция" на МВР; ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. В конкретния казус се спори само досежно наличието на прекъсване в пребиваването на жалбоподателя, като прекъсванията се считат за периодите от датата на изтичането на разрешения срок за пребиваване до датата на подаване на последващата молба, тъй като съгласно

чл. 12, ал. 1 от ППЗЧРБ чужденец, който желае да продължи срока за пребиваването си в Р. Б., трябва да поиска разрешение от органите на дирекция "Миграция" на МВР не по-късно от 7 работни дни преди изтичането на разрешения му срок. Твърденията на жалбоподателя са, че е подал такава молба преди 29.07.2003 год. или - преди да да напусне страната на 5.06.2003 год.

Доказателства в тази насока не са представени. Но видно от приложената служебна справка, на Виласан е издадена и виза тип"Д" от Българската консулска служба в Ню Йорк, както и надлежно издадено последващо разрешение за продължително пребиваване. За срока на твърдяното от страна на административния орган прекъсване липсва яснота дали то се дължи на по-късно подадена молба или на ненавременно произнасяне на административния орган. Но

след като органът е констатирал прекъсване в периода 29.07. - 21.11. 2003 г., той не би следвало да продължава срока за пребиваване. Разрешеното продължаване е индиция, че самият административен орган е приел наличието на предпоставките по

§1, т. 3, изр. второ от ДР на ППЗЧРБ и е продължил законното пребиваване на жалбоподателя в страната.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго по съществото на спора с отмяна на атакувания отказ като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби . Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3 от 25.01.2010 год., постановено по адм. д. № 8036/ 2009 год. по описа на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ рег. № ХМ-10951/ 20.10.2009 год. на директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната на П. А. виласан, гражданин на Индия и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Т.В.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...