Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на "С. М." - АД - гр. С., подадена чрез адв. Й. Й., срещу решение № 200 от 07.04.2008 г. по адм. дело № 77/2008 г. на Административен съд - София област, V състав, с което е отхвърлена жалбата против уведомление № 168 от 06.11.2007 г. имащо характера на решение по смисъла на чл. 220 от Закона за митниците, издадено от Началника на Митническо бюро - "Свободна зона" - Драгоман, с което по оформен режим "внос" с ЕАД № 5303/4-33 от 21.01.2005 г. е определено задължение за допълнително внасяне на ДДС в размер на 304 лв. и лихви.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Според касатора, неправилен е изводът на съда, че е спазена изискуемата от закона форма на административния акт, тъй като в същия липсват изложени мотиви. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган относно задължение за внасяне на ДДС, което следва да се определи и начисли от органите на НАП, а не от митническия орган, издал обжалвания акт. Незаконосъобразен е изводът на съда за дължимост на ДДС при извършените доплащания към доставчика. Неправилно е и позоваването на чл. 35 от ЗМ. Митническата стойност задължително се определя към датата на оформянето на вноса и не може да бъде коригирана впоследствие. В конкретния случай, към момента на вноса не е имало възможност да се определи дали ще се дължи доплащането към доставчика и евентуално в какъв размер, тъй като това зависи от цените на Лондонската метална борса и в рамките на едномесечния котационен период е възможно цените да имат както възходящ, така и низходящ тренд. Затова митническата стойност се определя въз основа на цената, посочена в издадената т. нар. провизорна фактура. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено, а спорът решен по същество, като бъде отменено обжалваното уведомление. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Началникът на Митническо бюро "Свободна зона" Драгоман, чрез процесуалния си представител юрк. Н., моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореното уведомление в частта, в която са определени допълнителни митнически задължения, представлява акт по прилагане на митническите разпоредби, издаден от митнически орган в рамките на неговите правомощия, който поражда правни последици за неговия адресат, поради което този акт представлява решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и подлежи на оспорване по реда на АПК на основание чл. 220 ЗМ. Налице е правен интерес от оспорването, тъй като за оспорващия възникват допълнителни задължения за внасяне на ДДС в по-голям размер от декларирания. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 30 ППЗМ, поради това че според § 1, т. 9 ДР на ЗМ, началникът на МБ е митнически орган. Приел е за неоснователно възражението, че актът е немотивиран, като се е аргументирал с това че мотивите към акта се съдържат в доклад № 11/10.11.2006 г., който е част от преписката и който е връчен на дружеството-жалбоподател. Съдът е приел също, че е спазена процедурата по издаването на акта, като по реда на чл. 84 и сл. ЗМ е извършена проверка в рамките на последващ контрол въз основа на заповед за възлагане, издадена от директора на А. М. по реда на чл. 84в ЗМ и съдържаща предвидените в ал. 3 на същия текст реквизити, която е връчена на проверяваното дружество. На основание чл. 84к ЗМ е проведено заключително обсъждане, резултатите от което са отразени в надлежно подписан протокол и е изготвен писмен констативен доклад по чл. 84л ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 84л, ал. 3 ЗМ, констатациите в доклада, подкрепени с писмени доказателства, се смятат за истински до доказване на противното.
Според първоинстанционния съд при издаването на акта не са допуснати нарушения на материалния закон, като в тази връзка е изложил, че според чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38. В хода на последващата проверка е установено, че преди получаването на стоките жалбоподателят е получил провизорна фактура, по която е извършено предварително плащане. При доставката е била издадена втора фактура, която е представена пред митническите органи. След изтичането на календарния месец доставчикът е определил окончателната цена на стоката, за което е издадена и окончателна търговска фактура, сочеща цена по-висока от вписаната в първите две фактури. Последната фактура е осчетоводена в "С. М." АД като окончателна цена на стоката и дружеството е извършило доплащане на продавача на разликата. По подробни съображения в посочения смисъл, съдът е направил извода, че правилно митническите органи са определили митническата стойност на базата на действително платената окончателна цена на стоката. Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са доводите на касатора, че в обжалвания акт липсват мотиви, както и че същият е издаден от некомпетентен орган. Тези доводи са били наведени и в жалбата до административния съд и същите са подробно обсъдени в мотивите на съдебното решение. Правилно съдът е приел, че мотивите на акта може да са изложени в друг, предходен документ, какъвто в случая е констативния доклад. Жалбоподателят е бил запознат с него и не е представил възражения в хода на административното производство.
Относно оплакването, че задължението за внасяне на ДДС е следвало да се осъществи не от митническия орган, а от органите на НАП, правилно съдът го е възприел като неоснователно, позовавайки се на чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 27, т. 1 ЗДДС отм. . Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗДДС отм. при внос ДДС се начислява и събира от съответния митнически орган, а не от данъчните органи, както е при осъществяване на доставки на стоки и услуги на територията на страната. Обстоятелството, че след вдигане на стоките е била проведена процедура по проверка по реда на чл. 84 и сл. от ЗМ, не означава, че дължимостта на ДДС ще се определя и събира от органите на НАП, тъй като тази проверка е повод на осъществения внос и проверката е била свързана именно с него. Относно дължимостта на лихвите, правилно съдът е установил, че се касае за акцесорно задължение, което следва главното, поради което началния момент за начисляване на лихва е момента на възникване на вносното митническо задължение – чл. 199, ал. 3, т. 1 от ЗМ и чл. 27 от ЗДДС отм. .
Неоснователно касаторът възразява, че се касае до специфична особеност на внесената стока /катодна мед/ предвид, че същата представлява борсова стока и окончателната й цена се определя впоследствие след вноса, тъй като това обстоятелство не трябва да води до ощетяване на фиска, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Посочената от касатора хипотеза, че е възможно при окончателното определяне на цената, тя да бъде в по-малък размер от тази, посочена в провизорната фактура, също е без значение, тъй като в такива случаи законодателят е предвидил възстановителна процедура по връщане на неправилно внесени суми. В тази връзка правилно е обсъден характера на представената при деклариране на вноса на стоките провизорна фактура, която обективира само едно предварително плащане на част от стойността на стоките. Тази провизорна фактура, както е установено по делото се получава от получателя преди получаването на стоките, както и втора търговска фактура, която се представя пред митническия орган при поставяне на стоките под митнически режим. Няма спор по делото, че посочената стойност в тези фактури не е окончателна и че такава се определя от доставчикът след изтичане на съответния календарен месец и която не се спори, че е платена от получателя и осчетоводена от него. Разпоредбата на чл. 35 от ЗМ предвижда, че митническата стойност на внесените стоки представлява договорната стойност, която е реално платена или която подлежи на плащане заедно с корекцията по чл. 38 от същия закон, поради което законосъобразни са изводите и на митническия орган и съда, че митническата стойност на внесената катодна мед не е стойността по провизорната фактура и тази, представена при деклариране вноса на стоките, а определената впоследствие между страните окончателна стойност. За това правилно съдът е счел, че при извършената последваща проверка по реда на чл. 84 от ЗМ и сл., митническите органи са установили окончателната цена на вноса, която е платена от вносителя и отразена в неговото счетоводство и е направен законосъобразния извод, че това представлява митническата стойност по смисъла на чл. 35 от ЗМ, подлежаща на облагане. Следва да се отбележи, че за целите на митническото облагане и определяне на действителната митническа стойност е без значение какви са облигационните взаимоотношения между страните, осъществяващи вноса. Законодателят в ЗМ е предвидил да се определи действителната митническа стойност и в тази връзка е дал правомощия на митническите органи да извършват и съответния последващ контрол.
Съдът по повод на оплакванията на жалбоподателя, че проверка по чл. 84 от ЗМ не е следвало да се извършва, правилно е разграничил двата вида проверки - по чл. 74 ЗМ към момента на приемане на документите при деклариране на съответния митнически режим, включващ документален и физически контрол, а проверката по чл. 84 и сл. от ЗМ представлява последваща проверка на документите при деклариране, но след вдигане на стоките и правилно е приел, че в процесния случай проверката е била по чл. 84 ЗМ при спазване на всички изисквания на тази процедура.
Настоящият състав намира, че Административен съд - София област е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон, с оглед на което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 200/07.04.2008 г. по адм. дело № 77/2008 г. на Административен съд - София област, V състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.М.