Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., чрез мл. юрисконсулт Георгиев, против решение № 763/02.04.2012 г. по адм. д. № 1904/2011 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 1136/27.06.2011 г. на началника на М. П., с което на „С"ООД за процесия период – м. 08.2010 г., а именно дневник за покупките, справка декларация по ЗДДС, сметка 302 „Материали” и сметка 404 9 за доставчика „А. О. М.”, както и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на "Садат" ООД за отчетен период юли 2010 г. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се потвърждава, че процесната стока е заприходена в счетоводството на дружеството по количество и стойност, съответстващи на представената фактура.

При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Р. Б., съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета.

В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност. Липсват мотиви за това въз основа на кои митнически операции е определена митническата стойност, съответно в случай на повече митнически операции по какъв начин е определена новата митническа стойност. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства.

Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви “а”-“г”. При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесените стоки и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Р. Б., съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета.

Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 2067.30 евро. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане и договора, установяващи по-ниската цена и заключението на направената съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 763/02.04.2012 г. по адм. д. № 1904. по описа на Административен съд – Пловдив за 2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ Д. П. Д.Ч.