Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. П. В. срещу решение № ІІ-62 от 03.04.2006 г. по адм. дело № 1358 по описа за 2005 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице против решение № РД-10-492 от 16.11.2005 г. на РДД - Бургас, с което е потвърдено решение № 96 от 15.06.2005 г. за отказ за прихващане или връщане, издадено от данъчен инспектор при ТДД "РД" - Бургас.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Б., не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - І-А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна:

За да постанови обжалваното решение, Бургаският окръжен съд е приел, че за жалбоподателя не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "к" ЗОДФЛ отм. , предвиждаща данъчно облекчение за учредени и предоставени стипендии за обучението на ученици и студенти в български училища. Според съда съгласно Закона за висшето образование и Постановление № 90 на Министерския съвет от 26.05.2000 г., за да е налице учредяване или предоставяне на стипендия за обучение, дарението следва да бъде направено чрез съответния ВУЗ, респективно фонда за набиране на средства, което от своя страна се удостоверява чрез документ, издаден от съответния ВУЗ. Представеният по делото договор за учредяване на стипендия, сключен между жалбоподателя и студента, може да се разглежда единствено като договор...