Образувано е по касационна жалба на Й. М. К. от гр. Д. срещу решение № 35 от 04 февруари 2008 година, постановено по адм. д. № 234/2007 година по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-КН-15/24 юли 2007 година на началника на РДНСК гр. К..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответната страна РДНСК гр. К., чрез пълномощника си юрк. Б. Ш., намира касационната жалба за неоснователна.
Останалите ответници – Л. С. Г., Ц. С. П. и Р. К. П., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
П. А.ивен съд Кюстендил Й. М. К. е оспорил заповед № ДК-02-КН-15/24 юли 2007 година на началника на РДНСК гр. К., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда”, изпълнен в УПИ VІІ-959, кв. 61 по плана на гр. Д.. Съдът е приел, че п ри издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно.
От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че Й. К. е извършил строителство на пристройка към съществуваща жилищна сграда в установени по делото размери. Установено е също така, че строителството е извършено без да са издадени необходимите за това строителни книжа и без дадено съгласие от останалите съсобственици на урегулирания поземлен имот. С предходна заповед № ДК-09-19/11 юли 2006 година на началника на РДНСК гр. К. на основание чл. 224, ал. 7 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на същия строеж – пристройка към едноетажна жилищна сграда. Тази заповед е била обжалвана от Костадинов и от Л. С. Г., като с решение от 29 ноември 2006 година, постановено по адм. д. № 225/2006 година по описа на Кюстендилския окръжен съд, оставено в сила с решение № 2973 от 21 март 2007 година по адм. д. № 502/2007 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение, жалбата им е била отхвърлена.
При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е правилен. Премахването на старите тухлени стени и изграждането на нови такива представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който е било необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаването на разрешение за строеж. Обстоятелството, че подмяната на стените е извършена във връзка с издадена от кмета на община Д. заповед № 83/28 януари 2006 година, с която е наредено на собствениците на пристройката да заздравят строежа, не е основание да се извършва строителство без издаване на строителни книжа.
Неоснователно и възражението на касатора, че по силата на удостоверение № 69/31 юли 2006 година, издадено от главния архитект на община Д., е призната търпимост на процесната пристройка, което е пречка за премахването на незаконния строеж. Издаденото на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ удостоверение признава търпимостта само на изградената през 1959 година пристройка към сградата, а не и на тази – предмет на настоящото производство. Става въпрос за различни пристройки, доколкото стените на старата са били съборени и наново построени, при това с разлика в обема на помещението.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 04 февруари 2008 година, постановено по адм. д. № 234/2007 година по описа на Административен съд Кюстендил. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Н.Д.