Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 684 от 23.11.2015 г. по административно дело № 664/2015 г. Административен съд – Пазарджик е: 1) отхвърлил жалбата на Л. П. К. против решение № 2153-12-19 от 31.07.2015 г. на директора на ТП НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – П., с което е потвърдено разпореждане № 25/протокол № N01178 от 20.05.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е оставена да се изплаща в минимален размер по чл. 75, ал. 4 от КСО пенсията на Л. П. К.; 2) оставил без разглеждане жалбата на Л. П. К. срещу разпореждане № ПР-421 от 02.07.2015 г., с което за начална дата за получаване на индивидуална пенсия е определена 11.07.2013 г. като недопустима и върнал преписката на директора на ТП НОИ – П. за изрично произнасяне в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на преписката.

Така постановеното решение е обжалвано от Л. П. К. от [населено място], действащ чрез пълномощника адвокат Павлов. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, като от изложените в касационната жалба съображения явства, че искането за касиране е само досежно отхвърлителния диспозитив на съдебното решение. В проведеното по делото съдебно заседание касаторовият повереник поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Ответникът по касация – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – П., не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1...