Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище В." против Решение № 2609 /08.12.2015 г, постановено по адм. д. №3314 /2014 год., по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът, П. Х. Х., като косвен представител на [фирма], С. (P. S. T. P. L., S.), представляван от адв. М. Р, в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховият административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл.211, ал.1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С обжалваното първоинстанционно решение, по оспорване на П. Х. Х., Административен съд - Варна е обявил за нищожно Решение рег.№ 32-114532 /29.09.2014 г, към ЕАД №12BG002005J0003878, №12BG002005J0004300, №12BG002005J0006424 и №13BG002005J0001712, издадено от началника на МП "Пристанище В.", с което по отношение на [фирма], С. (P. S. T. P. L., S.), с косвен представител П. Х. Х., на основание чл.20, ал.2, т.8 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ е взет под отчет акциз за констатирани липси по ЕАД в общ размер на 8 786,79 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е издал административното решение при липса на компетентност. Развил е доводи, че издателят на обжалваното решение, началник на митническо учреждение по смисъла на чл.104, ал.2 ЗАДС, предвид разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗАДС, вр. с чл.107, ал.3 и чл.118 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ не е имал материална компетентност за издаване на акт за установяване задължение по декларация, а такава за определяне персонално митническия орган по чл.104, ал.1 ЗАДС вр. с чл.7, ал.1 ДОПК, който...