Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Областно пътно управление – [населено място], (ОПУ) чрез процесуалния му представител юрк.. М, срещу решение № 318/09.10.2015 г. постановено по адм. дело № 302/2015 г. по описа на Административния съд - [населено място]. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, но представя нови писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], не представя отговор на касационната жалба. За съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в подробна устна пледоария по делото.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Перник, е обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане № ПД- 03-702/16.06.2015 г.(АУПДВ) на директора на Областно пътно управление – [населено място], с който е установено към 12.06.2015 г. изискуемо вземане на държавата, респективно на Агенция „Пътна инфраструктура“ в общ размер на 518.05 лева, от които 506. 67 лева - главница и 11.38 лева – законна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 12.06.2015 г. за експлоатацията на рекламно съоръжение № 775, находящо се на път I -1- км. 292 + 800- ляво, с площ от 48 кв. м.

За да обяви нищожността на АУПДВ, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 2 и 10 и чл. 18 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА), във връзка с чл. 11, ал. 1 от Правилник за стуктурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), съдът е установил, че оспореният акт е подписан със запетая от неизвестно лице.Въпреки дадените от съда указания, административния орган не е уточнил кой е подписал акта.При тези доказателства съдът е приел, че лицето, което е подписало акта не е изпълнявало правомощията на директора на ОПУ – [населено място] към датата на издаване на оспорения акт. Изложил подробно мотивирани съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден от некомпетентен орган, поради което го е обявил за нищожен и е осъдил Областно пътно управление – [населено място] да заплати направените съдебни на [фирма].

Така постановеното решение е правилно.Представените в настоящото произвдоство от касационния жалбоподател писмени доказателства-заповед за отпуск и длъжностна характеристика, както и заявлението му, че оспореният административен акт е подписан от Е. В.-началник отдел в Дирекцията, не променя извода на съда. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти последният е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Не се спори от страните че на касационният ответник по делото е бил издаден АУПДВ № ПД-03-702/16.06.2015 г. от името на Директора на Областно пътно управление – [населено място], инж. Р. Н. С.,а не лично от него. От приложеното по първоинстанционното дело пълномощно (лист 30 от първ. дело) с изх. № П-12/10.01.2013 г. е видно, че председателят на управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е делегирал на инж. Р. Н. С., в качеството му на директор на ОПУ – [населено място] да издава АУПДВ, възникнали във връзка с ръководеното от него ОПУ. Това правомощие по закон е предоставено само на административния орган, или оправомощено от него лице, какъвто в случая се явява инж.С.,но не и на лице, което замества последния.Поради това и в случаите, когато титуляра на длъжността отсъства, то заместника му може да изпълнява само правомощията, възложени му със закон, но не и тези, които са му прехвърлени от друг, по-високо стоящ административен орган.Поради това и в настоящия случай е без значение обстоятелството, че актът е бил издаден при условията на заместване от Е. В.,тъй като тя не може да замести инж.С. в изпълнение на правомощията му, дадени от Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура",а само в тези, дадени на него от закона.При тази фактическа обстановка, извода на съда, че акта е нищожен, е правилен, тъй като лицето, подписало процесния АУПДВ, (подписан със запетая) макар и да е изпълнявало правомощията на директора на ОПУ – [населено място] към датата на издаване на административния акт, не е могло да изпълнява правомощията на този по-горестоящ административен орган, който му е делегирал свои правомощия.

Настоящата касационна инстанция на ВАС, счита, че издаденият АУПДВ № ПД-03-702/16.06.2015 г. е издаден от некомпетентен орган и като такъв не е породил целените правни последици, поради което правилно първоинстанционният съд е прогласил неговата нищожност.

Като е достигнал до същите изводи, Административен съд – Перник, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Въз основана изложеното и на основание чл. 218, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 318/09.10.2015 г. постановено по адм. дело № 302/2015 г. по описа на Административния съд - [населено място]. Решението е окончателно.