Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на В. П. Н. против решение рег. № 812100-26445/05.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи относно отказ за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР по заявление, заведено с вх. № 328600-3588/07.07.2015г. в ГДНП. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорвания административен акт като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Претендира се отмяна на обжалваното решение.

Ответната в производството страна - Министъра на вътрешните работи оспорва основателността на жалбата. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на процесното решение и иска отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с чл. 146 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорване. Видно от представените от оспорващия доказателства – процесното решение е получено от него на 17.08.2015г., а жалбата е изпратена до органа чрез куриер на 31.08.2015г., съгласно разписка за прием на пратки № [номер]

от [фирма]. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема жалбата за подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Не се спори между страните, че със заявление озаглавено „молба" вх. № 328600-3588/07.07.2015 г. по описа на ГДНП – МВР, В. П. Н. е поискал от Министъра на вътрешните работи да заличи личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР.

Заявлението е квалифицирано от органа като искане по реда на чл. 28а, т. 1 и следващи от ЗЗЛД във връзка с чл. 25 и чл. 29 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Министърът на вътрешните работи се е произнесъл по заявлението след като е събрал и обсъдил всички необходими и относими доказателства по него. При извършената проверка в автоматизираните информационни фондове (АИФ) на МВР и въз основа на приложените към административната преписка доказателства е установено, че в тези фондове се обработват лични данни на В. П. Н. във връзка със: 1.3аявителски материал (ЗМ) № [номер]

/1998 г. по описа на СДВР РУ 04, като извършител на престъпление по чл. 354А, ал. 3/4 от НК - притежаване на наркотични вещества и свързаната с този ЗМ 2.Ефективно наказание - присъда № [номер]

по съдебно дело № 99535 от 27.11.1999 г. на Софийски градски съд за престъпление по чл. 354А, ал. 3 от НК, с която му е наложено наказание глоба.

В конкретния случай, от приложените към административната преписка справка per. № 3286р-4951/20.07.2015 г. на директора на ГДНП и от справка за съдимост per. № [номер] /10.07.2015 г. е видно, че по ЗМ № [номер]

/1998 г. по описа на СДВР РУ 04 срещу Н. е образувано наказателно общ характер дело № 535/99 в Софийски градски съд, приключило с ефективна присъда, влязла в сила на 29.11.1999 г., с която същият е признат за виновен и му е наложено наказание „глоба".

След анализ на относимата материалноправна уредба, администраторът постановява отказ за заличаване личните данни на Н., обработвани в информационните фондове на МВР. В изпълнение на чл. 33, ал. 2 от ЗЗЛД обжалваното решение е изпратено на заявителя с обратна разписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Постановено е от материално компетентен орган. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи и същият е упражнил предоставената му компетентност по чл. 25, чл. 26, ал. 2 и чл. 29 от ЗМВР във връзка с чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 28а, т. 1 от 33ЛД.

Актът е издаден в изискуемата форма-писмена, съдържаща необходимите реквизити, предвидени в чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни, в съответствие със законоустановената процедура.

Неоснователни са възраженията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид посочените различия в номера на присъдата и делото, по което е осъдено лицето. Видно от присъда № [номер]

/28.10.1999г., постановена по наказателно общ характер дело № 535/1999г. по описа на Софийски градски съд, В. П. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 354А, ал. 3 от НК, с която му е наложено наказание “глоба”. Присъдата по същество и съдържание е идентична, разминаването в номерата е обусловено от различното им изписване по описа на различните органи. Горното е видно и от представените като доказателства по делото присъда и справка за съдимост.

При постановяване на оспорвания акт, административният орган прилага правилно и материалния закон.

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им, и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) и на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ). В чл. 24, ал. 1 от ЗМВР е закрепено правото на МВР да извършва изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите на МВР.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗМВР личните данни се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. В съответствие с чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на лични данни. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР посочва министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. В качеството си на администратор на лични данни и в изпълнение на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР Министърът на вътрешните работи е издал инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /Инструкцията/. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователни доводите на оспорващия за липсата на валидно правно основание за прилагане на Инструкцията от страна на административния орган. Тази инструкция се явява именно „специалната норма" по отношение на ЗЗЛД.

Заличаването на лични данни на лица в информационните фондове на МВР, обработвани във връзка с водени ЗМ, е уредено в чл. 3 от Инструкцията. Съгласно чл. 3, т. 4 от същата личните данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК, се заличават при влизане в сила на оправдателна присъда.

В конкретния случай, не е изпълнено условието на чл. 3, т. 4 от Инструкцията, тъй като присъдата на Н. е осъдителна, поради което тези негови лични данни и свързаната със ЗМ №

[номер]

/1998 г. по описа на СДВР РУ 04 и присъда по НОХД № 535/1999г. по описа на СГС не подлежат на заличаване. В справката за съдимост per. №

[номер]

/10.07.2015 г. няма отбелязване, че лицето е реабилитирано, а и реабилитацията не е сред основанията за заличаване на личните данни съгласно нормативната уредба.

Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени с влязла в сила присъда и след реабилитирането им. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата, чийто лични данни се обработват в информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на личните данни. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване за заемане на длъжността кандидатът да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Чл. 24 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. Реабилитацията също не е възприета като основание за заличаване на личните данни, обработвани за нуждите на бюрата за съдимост.

Подобна правна уредба се установява и на ниво общностно право - по аргумент от чл. 3, ал. 2, предл. 1 от действащата към датата на издаване на оспорената заповед Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, според който извън приложното поле на директивата е обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право.

С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но също е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. г от цитирания регламент. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че реабилитацията не представлява основание за заличаване на личните данни от масивите на МВР. Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за нарушение на чл.8, пар.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека. В този смисъл, като е приложил правилно закона, Министърът на вътрешните работи е издал законосъобразно решение, с което е отказал заличаването на личните данни на В. П. Н., обработвани в информационните фондове на МВР.

Отказът на министъра на вътрешните работи е в съответствие и с целта на закона. При липсата на нормативноустановените предпоставки за заличаване на личните данни на Н., въведени в информационните фондове на МВР по ЗМ №

[номер]

/1998 г. по описа на СДВР РУ 04 е необходимо и целесъобразно същите да продължат да се съхраняват за целите на тяхната обработка, определени в чл. 25, ал. 2 от ЗМВР и чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г.

Предвид гореизложеното и съобразно нормата на чл.142, ал.1 от АПК, при преценка съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, настоящият състав намира оспореното решение за правилно и законосъобразно. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена, на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. чл.143, ал.3 АПК в размер на 400 лева (четиристотин лева).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. Н. против решение рег. № 812100-26445/05.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи относно отказ за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР.

ОСЪЖДА В. П. Н. да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.