Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП против решение № 3882 от 05.06.2015 г. на Административен съд – София – град /АССГ/ по адм. д. № 10615/2014 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2021401728/04.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 1834/14.10.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП, постановено при условията на чл. 156, ал. 6 ДОПК, както и по касационната жалба, имаща характер на частна жалба, на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], район М., [улица], ет. [номер]

, подадена чрез процесуалния му представител адв.. И, против определение № 3551/22.06.2016 г. на АССГ по същото административно дело, в частта, с която е оставено без уважение искането му за допълване на постановеното решение № 3882 от 05.06.2015 г.В първата касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, по делото са доказани достатъчно факти и обстоятелства, относими към процесния период от време /м. юли – м. октомври 2011 г./, установяващи знание у ревизираното дружество, получател по доставките, че дължимият ДДС във връзка с тях няма да бъде внесен от доставчика. Свързаността на търговската дейност на двете дружества е неоспорим аргумент за наличието на субективния елемент на знание, който неправилно не е зачетен от съда. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА...