Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] от [населено място] против Решение № 310 от 24.07.2015г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 187 по описа за 2015г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт №Р-12-1401769-091-01/27.11.2014г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение №91/20.02.2015г. на директора на Дирекция “ОДОП” - гр. В. Търново.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т.3 АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт /РА/ № Р-12-1401769-091-01/27.11.2014 г., с който на жалбоподателя са установени задължения за внасяне общо в размер на 5848,76 лв. корпоративен данък за 2011 г. и лихви в размер на 1848,60 лв., в т. ч. лихви върху невнесени срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 261,47 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като не са подлежали на принудително изпълнение задълженията по декларации и авансовите вноски, поради което не са налице и лихви върху такива задължения, съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице обаче първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са доказани изпълнението на останалите изисквания от хипотезата на чл. 1896, ал. 2, т. 1 от ЗКПО/ред. изм. ДВ бр. 19/2011г./, а именно - преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършването на посочената в ал. 1 дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Решение е правилно.

Още в ревизионния акт и доклад е налице изрична констатация, че преотстъпеният корпоративен данък за 2011 г. е инвестиран в покупка на дискова брана на стойност 14668,73 лв. по фактура за доставка №446/22.05.2012 г. от [фирма], като жалбоподателят не е представил доказателства, че закупената селскостопанска техника е фабрично нова т. е. не е употребявана, с което не е доказал изпълнението на условията за преотстъпване, регламентирани в чл. 189б, ал.2, т.1 от ЗКПО и разпоредбите на чл.4, т.1 б.”а” -„в" от Регламент 1857(ЕО)/2006 г. Когато се касае за земеделска техника, самоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието, по смисъла § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, трябва да са фабрично нови или новосъздадени, т. е. те не трябва да са употребявани /използвани/. Съответно, между датата на производството и датата на придобиването им, следва да е изтекъл относително кратък период от време, съотнесен към обичайната продължителност на използване на актива. За оборването на тази констатация въпреки доказателствената тежест от негова страна е указанията на съда жалбоподателят нито в ревизионното, нито в съдебното производство е ангажирал доказателства в тази насока/напр. доказващи дата на производство/ и не е имал доказателствени искания /напр. назначаване на експертиза/, освен протокол от извършена ПУФО № 1255780/03.01.2013 г. на [фирма]. Соченият протокол, който е приобщен по делото и обсъден както от първоинстанционния съд, така и от приходните органи, обаче не е изследвал тези обстоятелства, поради което и не може да се противопостави на констатациите в ревизионния акт.

Водим от горното, Върховният администравен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 310 от 24.07.2015г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 187 по описа за 2015г.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] сумата от 686,79 лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.