О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 174

гр. София, 15.01.2026 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4776 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Щ. К. и И. Н. К., против решение № 120 от 25.07.2024 г. по в. гр. д. № 166/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 149 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 619/2023 г. на Районен съд – Ямбол с отхвърлен иск по чл. 109 ЗС.

Касаторите твърдят, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументират касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с доводи за препращане от въззивния съд към мотиви на първоинстанционния съд без обсъждане на всички направени от тях доводи и събрани доказателства, вследствие на което е възприел неправилна фактическа обстановка за осъществения от ответника строеж и е направил необоснован извод за липса на неоснователно поведение на последния, създаващо пречки за упражняване правото им на собственост. Искат отмяна на решението. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на специалните предпоставки за допускане на решението до касационното обжалване, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулират следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо не възприема искането да бъде съборена част от незаконна и търпима сграда (пристройка с площ 18.10 кв. м), новоизградена по северозападната...