4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2681

гр. София, 28.05.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 1771 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.

Образувано е по молба на Р. Ф. Ч. Н., [дата на раждане] , гражданка на К., пребиваваща в Гърция, о-в Т., подадена чрез процесуален представител адв. Л. К. за частична отмяна на влязло в сила решение № 549/21.11.2024г., постановено по гр. д. № 679/2024г. по описа на Районен съд – Пещера.

Предмет на молбата за отмяна е само частта от това решение, с която на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Т. Р., [дата на раждане] е предоставено на бащата Д. Т. Р., при когото е определено и местоживеенето му на адрес: [населено място], обл. Пазарджик, [улица] е определен режим на лични отношения между детето и майката Р. Ф. К. Ч. Н. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Решението, в частите, с които на основание чл. 49, ал. 1 от СК е прекратен с развод сключеният между съпрузите граждански брак с Акт 0004 от 16.04.2021г. на [община] поради дълбоко и непоправимо разстройство; на основание чл. 53 от СК е постановено фамилното име след развода; на основание чл. 59, ал. 2 от СК е определена издръжка на детето до размера от 250 лв. е влязло в законна сила на 10.12.2024г.

В частта, с която майката Р. Ф. К. Ч. Н. е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето Д., родено на 05.09.2020г., чрез неговият баща и законен представител Т. Д. Р. в размер над 250 лв. до присъдения размер от 300 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, решението е предмет на въззивно обжалване по в. гр. д. № 173/2025г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, понастоящем спряно до приключване на настоящето производство.

В тези части първоинстанционното решение не е предмет на молбата за отмяна.

Молбата е основана на твърдения, че в частта относно предоставянето за упражняване на родителските права и определените мерки относно упражняването им, решението е неправилно – налице е несъответствие между решението и действителното правно положение, което се дължи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила; по делото не са установени всички факти и обстоятелства, имащи значение за предоставяне упражняването на родителските права след развода по отношение на малолетното дете. Молителката е била лишена от възможността да участва лично в това производство поради нарушаване на съдопроизводствените правила, както и поради наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла обективно да преодолее. Допуснати са процесуални нарушения по призоваване на молителката вследствие недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ответника, довело до нарушаване на принципа на законност в процеса – ищецът в това производство е знаел настоящият адрес на молителката на територията на Гърция и въпреки това е декларирал, че не знае същия. Наред с това молителката е била представлявана от особен представител в производството в нарушение на съдопроизводствените правила – била е призована чрез обнародване в нарушение на изискванията на чл. 48, ал. 1 вр. чл. 43, ал. 3 от ГПК и е била представлявана по реда на чл. 29, ал. 3 от ГПК като лице с неизвестно местожителство. Отправя искане в тази връзка да се постанови исканата отмяна на частта от влезлия в сила съдебен акт.

Ответникът по молбата Т. Д. Р. не е депозирал отговор на молбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира, че молбата е недопустима.

Решението в частта по чл. 59, ал. 2 от СК е изключено от приложното поле на чл. 303 и сл. от ГПК. Както е изяснено в т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977г. и в мотивите към т. 3 от ТР № 7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Възлагането на упражняването на родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца е производство по спорна съдебна администрация, тъй като не се разрешава спор за право, а се предоставя упражняването на правата на единия родител, а на другия се определя режим на лични отношения. Останалите въпроси, по които съдът се произнася във връзка с решението относно родителските права – местоживеене на детето, ползване на семейното жилище, издръжка, са следствие от решението относно родителските права и част от комплекса мерки в защита на детето, като дори при бездействие на родителите, съдът се произнася служебно по тях; не се касае за самостоятелни искови претенции.

Решението по чл. 59, ал. 2 от СК може да бъде отменено и изменено в редовния исков процес не само въз основа на нововъзникнали факти и обстоятелства, но още и поради наличие на факти и обстоятелства, съществували по време на висящността на първия процес, за които страните не са знаели, поради което и не са ги въвели в съдебното производство. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, когато молителят твърди, че поради нарушение на съдопроизводствените правила, е нарушено правото му на участие в делото или не е бил надлежно представляван по дело, той може да реализира правата си и да се защити, като въведе релевантни факти и обстоятелства и посочи за събиране доказателства, останали извън предмета на влязлото в сила решение, респ. като въведе изменение на фактите и обстоятелствата като предяви иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с другия родител, издръжката и за определяне на нови. Влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не е необходимо първо да бъде отменено, за да се разгледа спора, след обсъждане на въведените обстоятелства и доказателства /в този смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 5377 от 21.11.2024г. по гр. д. № 4266/2024г., IV ГО; Определение № 120/15.05.2020г. по гр. д. № 807/2020г., III ГО; Определение № 49/22.02.2021г. по гр. д. № 72/2021г., IV ГО и др./.

В заключение, като недопустима молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК на Р. Ф. Ч. Н., [дата на раждане] , гражданка на К., пребиваваща в Гърция, о-в Т., подадена чрез процесуален представител адв. Л. К. за отмяна на влязло в сила решение № 549/21.11.2024г., постановено по гр. д. № 679/2024г. по описа на Районен съд – Пещера само в частта, с която на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Т. Р., [дата на раждане] е предоставено на бащата Д. Т. Р., при когото е определено и местоживеенето му на адрес: [населено място], обл. Пазарджик, [улица] е определен режим на лични отношения между детето и майката Р. Ф. К. Ч. Н. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, който за молителя започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.