Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.Образувано е по частна жалба на „Т” Е., гр. Б. срещу № 53 от 12.02.2009 г. по ч. гр. д. № 648/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 192, ал. 4 ГПК отм. за присъждане на разноски по делото.Поддържа се, че обжалваното е неправилно поради нарушение на материалния закон.Ответникът по частната жалба - Б. П. Х. от гр. Б. не заявява становище по същата.Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:Подадената частна жалба е процесуално недопустима.Обжалваното не е от категорията актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. Касае се за на въззивен съд за присъждане на разноски, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК отм. във връзка с чл. 250, ал. 3 ГПК отм. и § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Съгласно обаче задължителната съдебна практика /т.6 от Тълкувателно № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/, този вид определения подлежат на касационен контрол дотолкова, доколкото такъв контрол е допустим по отношение на самото, респ.. Именно това изискване в случая не е осъществено. Въззивното, чието изменение в частта за разноските е поискано по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК отм., не подлежи касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал.1, б. ”в” ГПК отм., такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. то, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на постановеното от Бургаски районен съд по чл. 250 ГПК отм. за спиране изпълнението, не прегражда развитието на производството по делото по смисъла на цитираната разпоредба и следователно не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение по чл. 250 ГПК отм., приложима в случая на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, следва и от установеното в т. 6 от Тълкувателно № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено изрично, че определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК отм., каквото е и то по чл. 250 ГПК отм., подлежат на двуинстанционно разглеждане. На касационно обжалване пред Върховен касационен съд ще подлежи само то, с което окръжният съд е оставил в сила на първоинстанционния съд за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК отм. без разглеждане или за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, т. е. когато се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, каквато настоящата хипотеза не е. С оглед именно недопустимостта да бъде обжалвано въззивното, недопустимо е и обжалването на то по чл. 192, ал. 4 ГПК отм. за неговото изменение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделениеОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Т” Е., гр. Б. частна жалба срещу № 53 от 12.02.2009 г. по ч. гр. д. № 648/2008 г. то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: