Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Б” ЕООД, гр. В. чрез процесуален представител адв. К срещу № 76 от 17.02.2009г. по ч. т. дело № 65/2009г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено № 2* от 02.12.2008г. по ч. т. дело № 1127/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове от „С” ЕООД, гр. В. срещу „Б” ЕООД, гр. В. за заплащане на сума в размер 25000 евро, представляваща задатък по предварителен договор от 05.09.2008г., развален поради неизпълнение на продавача, евентуално поради отпаднал интерес след пропускане на фиксиран падеж поради административна пречка, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 1, евентуално ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 5 от ТЗ, евентуално по договор, от който купувачът се отказва поради отклонение в площта на имота, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 210, ал. 1 от ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имот: празно място с площ 1200 кв. м., а по скица 725 кв. м., съставляващо ПИ 1949 в кв. 57 по КП на селищно образувание „М”. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на то – неправилно Варненски апелативен съд е приел, че бъдещите искове са вероятно основателни и че е налице обезпечителна нужда и не е обсъдил възражението за прекомерност на обезпечителната мярка. Релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с наличието на предвидените в закона предпоставки за допускане на обезпечение, в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Ответникът „С” ЕООД, гр. В. чрез процесуалния си представител адв. К оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт и липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното, Моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. то на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него се дава разпо същество на друго производство, а именно обезпечителното производство по част ІV на ГПК. Въззивният съд е приел, че въз основа на данните по делото искът би бил основателен поне на едно от посочените основания, връщането на задатъка ще се дължи на основание чл. 210 от ЗЗД или чл. 306 от ТЗ и е налице обезпечителна нужда. Изложил е съображения, че доколкото друго имущество на ответника по иска не е известно, обезпечението може да се извърши чрез възбрана на недвижимия имот – предмет на договора между страните, а ответникът по иска има право да посочи друго имущество или да представи парична гаранция в размер на исковата сума съобразно чл. 398 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Същественият материалноправен въпрос е свързан с наличието на предвидените в закона предпоставки за допускане на обезпечение. Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Регламентацията на обезпечителното производство относно предпоставките за допускане на обезпечение, видовете обезпечителни мерки и начините за налагането им, съдържаща се в новия ГПК, не се отличава съществено от предходната уредба в отменения ГПК. Формираната от ВКС съдебна практика по чл. 310, ал. 1 от ГПК отм. в хипотезите, когато е действал като въззивна инстанция по отношение актовете по чл. 308 и сл. ГПК отм., е относима и приложима и към настоящия момент с оглед аналогичната разпоредба на чл. 391, ал. 1 от ГПК. Постоянна е практиката на ВКС, че за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: искът да бъде допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща. Въпросът за обезпечителната нужда и адекватността на обезпечителната мярка е конкретен, като по всеки отделен иск следва да се прави отделна преценка налице ли са кумулативно дадените в чл. 391, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на исканото обезпечение. Въззивният съд, спазвайки постоянната практика на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил то си.По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба и изложението основание за допускане на касационно обжалване на въззивното по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 76 от 17.02.2009г. по ч. т. дело № 65/2009г. на Варненски апелативен съд. ТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: