Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Н. А. М. и И. А. М. срещу решение № 160 от 01.07.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 344 от 2005 г., с което е изменено решение № 59 от 05.04.2005 г. по гр. д.№ 541 от 2004 г. на Смолянския районен съд, като по същество е отхвърлен предявеният от Н. А. М. и И. А. М. /конституирани като правоприемници на починалата в хода на процеса първоначална ищца З. И. М./ срещу Г. производствена кооперация „К.-СС”-с.С. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижими имот: производствена база-дърводелски цех, представляващ метална конструкция на бетонни фундаменти на един етаж, със застроена площ от 741 кв. м. и прилежащия й терен, съставляващ УПИ II от кв.67 по плана на [населено място] лъка, [община], одобрен със заповед № 1498 от 1987 г. и заповед № 201 от 1996 г. с площ от 2 860 кв. м. при граници на УПИ: наследници на И. К., улица, река и Д. К..

В касационните жалби се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Пълномощниците на ответника ГПК „К.-СС”-с.С. оспорват жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Първо отделение на Гражданска колегия като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

К. жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение на ВКС № 644 от 24.06.2011 г. по настоящото дело.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали строеж по чл.10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституция на целия УПИ, в който е строежа, или само на тази част от него, която представлява прилежаща част към сградата/, настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ не подлежат на връщане земеделски земи, върху които са осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В пар.1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ са посочени строителните дейности и съоръженията, които са пречка за възстановяването на собствеността по чл.10б от ЗСПЗЗ /наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др., канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и други/. Когато земите, върху които са осъществени горепосочените мероприятия, се намират в границите на урбанизираните територии, съгласно чл.11 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на собствеността върху онази част от тях, която не е заета от горепосочените строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях съгласно действащите строителни правила и норми и хигиенните и противопожарни норми /чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ/. За тази цел още преди постановяване на решението на ОСЗ, техническите органи в общината определеят застроената и свободната част от имота, която подлежи на възстановяване. Следователно и в случаите на осъществени в границите на урбанизираните територии мероприятия по чл.10б от ЗСПЗЗ, частта от земеделския имот, върху която не са изградени строежи и съоръжения по смисъла на пар.1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и която не представлява прилежащ терен към тези строежи и съоръжения, подлежи на реституция.

С оглед на този отговор на поставения по делото въпрос неправилно е прието от въззивия съд, че целият процесен имот не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, без да е бил изследван и изяснен въпроса, дали целият УПИ II или само част от него представлява прилежаща част към изградената производствена база - дърводелски цех съгласно действащите строителни правила и хигиенните и противопожарни норми.

Правилен е обаче крайният извод на съда, че целият процесен имот с площ от 2860 кв. м. в УПИ II - за производствена база в кв.67 по плана на [населено място] лъка, обл.С., утвърден със заповед № 1498 от 1987 г. и заповед № 201 от 1996 г., не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ поради следното: От акт за държавна собственост № 185А от 20.12.1999 г. и от заключението на вещото лице С. Т. /намиращо се на л.59 и 60 от делото на първоинстанционния съд/ се установява, че производствената база - дърводелски цех и целия процесен терен от 2860 кв. м. са били предоставени за оперативно управление на [фирма], били са включени в счетоводния баланс на това дружество през м.12.1999 г. и в капитала на дружеството с решение № 209 от 24.02.1999 г. на Смолянския окръжен съд /в този смисъл отбелязаното в т.3, 9 и 11 и в забележката към А. от 20.12.1999 г./. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК /например решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр. д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр. д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о. и др./, която се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС, липсата на включване на имота в баланса на държавната фирма не е основание да се приеме, че на тази фирма не е било предоставено право на оперативно управление върху имота. За доказване предоставянето на такова право на оперативно управление не е необходимо представянето на нарочен акт. При липсата на други доказателства, отбелязването в акта за държавна собственост, че имотът е предоставен за оперативно управление на определена държавна фирма или търговско дружество, е достатъчно за доказване на това обстоятелство. Поради това и в конкретния случай, въз основа на А. от 20.12.1999 г. следва да се приеме за безспорно установено, че не само дърводелския цех, но и целия процесен терен, са били предоставени за оперативно управление на Горско стопанство-с.Широка лъка, а към м.12.1999 г. са били включени в капитала на [фирма], което е правоприемник на ГС-с.Широка лъка.

Видно от намиращата се в приложеното нотариално дело заповед № РД-42-260 от 09.05.2000 г. на МЗГ, през 2000 г. е открита процедура за приватизация на 70 на сто от капитала на [фирма]-С.. Приватизацията е приключила на 27.06.2000 г., когато въз основа на заповед № РС-42-333 от 20.06.2000 г. е бил сключен приватизационен договор с купувача [фирма]. Към този момент ищците все още не са си били възстановили правото на собственост върху процесната земя /решението на Смолянския окръжен съд по гр. д.№ 212 от 2003 г., постановено по жалбата с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е влязло в сила на 25.11.2003 г., а последващото го решение на ОСЗГ-гр.С. е издадено на 19.02.2004 г./. Поради това и с оглед разпоредбата на пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП отм. към момента на постановяване на решенията за възстановяване на собствеността върху земеделската земя ищците са имали право само на обезщетение по реда на З., но не и на реално връщане на собствеността върху тази бивша земеделска земя.

С оглед на това, решението за възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на наследниците на И. и Шинка К. е незаконосъобразен административен акт, който не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот. Ето защо, предявеният от тях иск с правно основание чл.108 от ЗС правилно е бил отхвърлен от въззивния съд като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3000 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 01.07.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 344 от 2005 г.

ОСЪЖДА И. А. М. от [населено място], [улица] Н. А. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на ГПК „К.-СС”-с.С., [населено място] лъка, обл.С. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.